Spoiler: Първи Контакт или нещо, което да очакваш

"Променящ представите ни за модерна научна фантастика, изключително човечен и реалистичен"

  • 11.11.2016
  • от Димитър Лазаров

Представете си как една сутрин се будите с новината, че извънземна цивилизация е посетила планетата ни.

Шокът и страхът от непознатото биха превзели съзнанието и биха ни накарали да преосмислим собственото си съществуване във Вселената и мястото си в нея. Звучи невероятно и немислимо, но така както никой не си представяше, че личност като Доналд Тръмп ще е следващият президент на най-силната и влиятелна държава в света, изведнъж невъзможното е възможно и съвсем истински случващо се събитие. А и човечеството открай време се опитва да се свърже с друг разум, като изпраща сигнали и послания в космическото пространство с едничката цел да открие, че не е само в необятната  Вселена. Мисълта от едно такова събитие е едновременно плашеща и вдъхновяваща, но как бихме действали в осъществяването на контакт и общуване с извънземен вид, за да разберем техните намерения спрямо нас, земляните, разделени в своята цялост от граници, култура, религия, език.

Базиран върху кратката история, наградена с „Небула” за научна фантастика „Историята на твоят живот” на Тед Ченг , „Първи контакт” е по-близък до други филми в жанра като „Контакт”, „2001: Една одисея в Космоса”, „Интерстелар” и „ Гатака”, отколкото някой шумен екшън като „Денят на независимостта” и „Война на световете”.

Използвайки определение като емоционална научна фантастика, може би най-точно би описало какво може да очаквате от този филм.

Елементи на съспенс, напрежение, дълбочина и душа в героите и в същото време доближаващ се с точност от гледна точка на науката за това, какво е възможно при едно подобно развитие на събитията.

Сниман в Монреал и спечелил си овациите на публика и критика на фестивалите във Венеция и Торонто по-рано през годината, „Първи контакт” на канадския режисьор Дени Вилньов е от този вид филми, коитони карат да мислим, да говорим за тях и да обсъждаме дълго време след края.

Историята започва с появилите се неочаквано дванадесет, черни на цвят извънземни кораба с форма на получерупка, застанали във вертикално положение в различни точки по земното кълбо и по-конкретно един, намиращ се сред дивите обширни територии на щата Монтана в САЩ. Правителството прибягва до услугите на най-добрия лингвист и преводач д-р Луис Банкс (Ейми Адамс) с цел да намерят общ език с новодошлите посетители  и работейки заедно с физика и математик Иън Донъли (Джеръми Ренър), двамата трябва да разучат и дешифрират какво всъщност искат да им кажат извънземните и дали идват с мир, или за да ни унищожат. Чужда цивилизация, която е с различно възприемане на времето и пространството, а физичните закони, според които ние живеем, не важат за тях и дори комуникират по начин, непознат до този момент в човешката история. А каква е целта им? Какво искат от нас? За д-р Банкс трябва да се започне с простите неща и въпроси, а не големи теоретични и сложни, на които правителството държи да знае отговора. Първата стъпка трябва да е установяването на позитивни взаимоотношения и доверие. За пръв път на човечеството се налага да работи заедно и да разбере как да общува с неочакваните посетители, сътрудничейки си помежду си чрез 11 международни екипа, всеки опитващ се по свой начин да открие отговорите. Това е шанс то да се обедини, но нашата неспособност за пълноценно общуване помежду ни създава хаос, при който, ако не се стигне до пробив в комуникацията с извънземните, може да се получи ефектът на доминото и последвалият разрив да доведе до собственото ни самоунищожение.

Филм за езика, използван от извънземен вид, и световното неразбирателство сред нашия собствен вид. Препратка към библейската история за Вавилонската кула и разединението, което би ни попречило и в общуването един ден с извънземна цивилизация.

Страхотна музика, дело на исландеца Йохан Йохансон, номиниран от Академията в последните две години за работата си по „Теория на всичко” и „Сикарио”, допринася изключително за това да заобичате този филм още повече.

Всъщност всеки аспект от „Първи контакт”, от главните актьори, до екипа зад неговото реализиране, са в единение и цялост и правят така, че филмът да запази атмосфера на постоянно откритие вместо заплаха и страх, произтичаща от срещата с непознатото.

Променящ представите ни за модерна научна фантастика, изключително човечен, реалистичен и близък до това, какво всъщност би представлявала една такава среща с чуждопланетен вид на по-високо ниво на интелект от нашият,„Първи контакт” е филм, който ни кара да ни е грижа за всяко откритие и по-малко за това, какво може да го възпрепятства. Филмът продължава достатъчно време, така че да започнем да живеем с героя и с това, което той изпитва с течение на развитието на събитията, а краят му ще нареди пъзела на историята така, че да се съгласите, че Дени Вилньов е създал един завладяващ филм, който ще си спомняте дълго след като сте напуснали киносалона.

Има ли според Димитър потенциал на класика поредният римейк на класически филм?