БАЩА МУ, МАЙКА МУ, СЕСТРА МУ НА ДРЪМ-ЕНД-БЕЙСА

Ямайка - Лондон - 4-и километър

  • 26.03.2016
  • от Laura Napalmer

“Човек и добре да живее, рано или късно стига до 4-и километър.” Това обобщение изкристализира след едно изтощително дръм-енд-бейс парти, проведено в непосредствена близост до онази прословута специализирана клиника.

Ако не си падате по учестен ритъм с повечко бас, твърде вероятно е този стил да ви лази по нервите и да оказва неблагоприятно влияние върху вашата психика. Дори и при върли фенове прекалено многото часове в комбинация със завишени децибели могат да доведат до известни дисбаланси и заглъхнали уши.

Дръм-енд-бейсът претърпява своите метаморфози, докато се превърне в комерсиалната пеперуда, чиито криле пърхат с поне 160 удара в минута. Но да говорим за него като насекомо не е особено удачно, защото той си има своите корени и родословно дърво. И е доста по-еволюирал, отколкото звучи понякога.

В началото на 90-те във вихъра на британската клубна сцена постепенно се заформя едно по-различно течение, наречено джънгъл. А противоречията около него започват от самото начало и неизменно го преследват. Произходът на името му се свързва с област в Ямайка, обитавана от джънглисти - жаргонна дума за уличен гангстер. Според друга теория жанрът е кръстен на едноименен лондонски клуб, където са направени първите експерименти с близки до рейва елементи, наситени с по-пъргав бийт, отчетливи бас линии, рага и реге вокали.

Зад новия стил на практика се крие надигналият се глас на младежите от най-бедните и западнали квартали в Лондон - глас, който не звучи особено оптимистично.

През 1994 г. джънгълът вече е набрал инерция и се превръща в доминиращ електронен саунд сред чернокожите общности в Обединеното кралство. И отправя индиректно послание за преодоляване на расовите и класови предразсъдъци в обществото, макар и на пръв поглед да обръща повече внимание на физическото оцеляване в уличната джунгла.

Голяма част от знаковите за стила изпълнители (Andy C, Urban Shakedown, DJ Krust, DJ Hype, LTJ Bukem, Roni Size) са събрани в компилацията Old Skool Jungleна Shy FX.

Няма как да минем без неколкократно гостувалия и добре познат у нас Goldie – може би най-голямата звезда на жанра.

Въпреки значителния интерес джънгъл субкултурата не успява да стане чак толкова масова и разпознаваема, колкото пънкът или готика. Твърде бързо стилът придобива криминален оттенък - донякъде заради бекграунда на своето име, но и вследствие на някои провокативни текстове на парчета.

На практика единствената дейност на джънглистите извън закона е употребата на марихуана. Лейбълите обаче започват да се дистанцират от подобни внушения и постепенно изоставят реге звученето, наблягайки повече на брейкбийта и баса.

И така бягството на джънгъла от ъндърграунда стъпка по стъпка и бийт по бийт води до това, което днес наричаме дръм-енд-бейс. Или поне това гласи широко разпространената версия, макар да липсват съществени доказателства в полза на някакви сериозни престъпни забежки или наклонности. А и повечето фигури от джънгъл сцената остават в играта (няма по-добро доказателство от това да завъртят твоя миск в ефира на BBC Radio 1).

Честно казано, криминалните нотки в цялата тази история са силно преувеличени. По-скоро си имаме работа с едни разочаровани млади хора от крайните квартали, които изразяват недоволството си чрез музикални експерименти. Нещо повече, загърбването на реге мотивите лесно може да бъде обяснено с бума на компютърните технологии в средата на 90-те и пренасочването към саунд, създаван предимно с тяхна помощ. Точно като дръм-енд-бейса (не пропускай да чуеш любимия трак на Goldie).

От дистанцията на времето джънгълът и дръм-енд-бейсът изглеждат точно като баща и син, които адски много си приличат (все пак носят една и съща брейкбийт ДНК), но принадлежат към различни поколения. Неслучайно при написването на ‘jungle’ в Google се появяварезултат ‘jungle aka oldschool jungle’.

Аз лично залагам на таткото от старата школа, защото е по-мелодичен и с една идея по-танцувален въпреки годинките. А как е правилно да се кърши снага в ритъма на дръм-енд-бейса, си остава загадка (очевидно не само за мен).

КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ С МОДОВЕ И РОКЕРИ