Аз ще те спася, но ти какво ще ми дадеш?

Емоционална ангажираност на разменни начала

  • 27.11.2018
  • от Стефани Калчева

Започвам с уговорка, защото всичко на този свят е точно това. Аз ще те обичам, но само ако и ти ме обичаш, даже, ако може, нека е по-силно и по-завинаги от моето. Ще ти отделя време, но само ако вечерта ми е полезна след това, ако ми докажеш, че има смисъл и тези минути имат реална стойност, защото мога да правя нещо друго, нещо по-смислено, вместо просто да си прекарвам приятно в компанията ти.

Никой не иска да застане пред себе си и честно да заяви, че влага в хората с идеята да получи.

Че цялата тази времева и емоционална инвестиция понякога не е премислена добре и в крайна сметка се оказваш в неприятната роля на онзи, който напуска, без значение партньор или приятел. И че вече никой няма умение и търпение да спаси себе си, а още по-малко близък, който е в кофти етап от живота и не допринася нищо за твоя, а напротив – изисква да се мобилизираш и да помислиш какво можеш да направиш.

Чух ги, ще ги нарека мистериозно „тях“, защото така или иначе те са всеки от нас, да казват, че нямаме нужда от хора, които ни дърпат надолу. Жестоко, но честно. Само че не ми дава мира въпросът дали това е наистина така. И можем ли да живеем със себе си спокойно, ако сме видели дъното на човек, когото обичаме и след това отвърнем глава смутено, засрамено. Ако потърсим само хора, които са окей със себе си, а в момента, в който престанат да бъдат, бутонът за изтриване застрашително заблести в червено. Все пак всичко е с уговорки, така че, ако ще те спасявам, ти какво ще ми дадеш?

От друга страна, ако с толкова лека ръка пращаме някого на майната си, означава ли това, че ако самите ние потънем в някакъв момент, няма да очакваме да ни обичат и подкрепят въпреки всичко?

Затова е хубаво понякога човек да вземе съзнателно решение, да брои до 10, да диша и да направи опит за спасяване, но пак с няколко уговорки. Първо – човек трябва поне малко да иска да си помогне, за да успее друг да се намеси. Второ – съдбата на никого не е единствено твоя отговорност и ако не се получи, няма смисъл да се обвиняваш. Но има смисъл да опиташ, вместо да отместиш поглед.

Има един цитат на Буковски, който се споделя много по-рядко от останалите му, може би защото не е за жени и секс, а напипва тънките струни на страданието и отношението към него:

„Болката е странна. Котка убива птичка, кола катастрофира, пожар... Болката се задава, БАМ, и ето я, стои до теб. Истинска е. И за всеки, който наблюдава, изглеждаш глупаво. Сякаш изведнъж си се превърнал в идиот. Няма лек за това освен ако не познаваш някого, който те разбира и знае как да помогне."

Вярвам, че начина, по който човек се отнася към другите в тежки моменти, е същия, който прилага за себе си. Ако е склонен да обвини и изостави, представете си само колко отдавна е хлопнал собствената си вътрешна врата, и то, без никакви уговорки.

Ако си любител на кучетата, това е точно за теб.

Есенните дни носят много вдъхновение.

Последвай ни в инстаграм за още всекидневно вдъхновение.