Дивашка природа, селска идилия и душевен катарзис с аромат на щастие

Има места, които винаги ти носят спомен. От ония хубавите, докосващите. Спомени с чувство на носталгия и дъх на детство. Места емоции, които ти напомнят прекрасни случки и те карат да ги изживееш наново. Само с едно затваряне на очите.

Такова райско кътче, потопено в дивашката природа, е малкото селце в Западна България, носещо екзотичното име Милкьовци. Сгушено в Трънските прегръдки, заобиколено от величествената клисура, то се крие срамежливо, удавено в зеленина и красота. Дивашка, девствена природа, която те оставя без дъх от изумление. Толкова естествена и непринудена, недокосната от човека, но докосната от Бога. Висока трева чак до колене, задушаващо чист въздух, неописуемо привлекателни скалисти гледки. И всичко това в изумителната симбиоза на селското очарование.

Броят не местните е по-малък от 50, стадото от крави се състои единствено от кравата Милка, а обхватът на телефона е несъществуващо понятие.

Ако имаш нужда от пълно бягство от града, отваряне на всички чакри и освобождаване от многото задръстени емоции, това е твоето място. Там можеш да откриеш пълен синхрон с природата, максимално уединение и (без)крайна релаксация. Тишина, спокойствие, магия. Тотално (пре)зареждане на батериите. Откъсване от света и всичките му случвания.

Селото не разполага с никакви хотели, къщи за гости и техни подобия, но отидеш ли там, със сигурност ще намериш учтив старец, който да те приюти, при това за без пари. В замяна ще иска да изслушаш историите на младостта му, да пийнете заедно ракия и да се потопите в селската атмосфера. Ако решиш да си подариш трънски уикенд, може да съчетаеш посещението на село Милкьовци с еднодневна 10-километрова разходка до съседното село на име Ерул. До там води само черен път, който се прокрадва между зелено зелени гори, чаровни поляни и дъхоспиращи панорамни гледки, които ще те накарат да се почувстваш горд българин. А от една от селските махали ще можеш да надзърнеш и в съседна Сърбия, която се подава скришом. На другия ден иди до ждрелото на река Ерма, което е на 3,5 километра северно от Трън и неслучайно е едно от най-известните места в Западния край.

Да отскочим до самоковския край и да надникнем в симпатичното село на име Ярлово. Спокойно разположило се на не повече 40 км от столицата, в южните склонове на наша Витоша, то впечатлява с особения си чар още при първа среща. Достатъчно малко, че да ти е спокоен престоят, и достатъчно голямо, че да си има всичко. И магазини, и кафене, и кръчма, и църква. Всички приятно полегнали в центъра на селото, или по селски казано “на мегданьо”, сиреч на площада. Същинското (не)културно средище на селото, където бабите одумват младите, където всички се събират на моабет и сладичко си пийват аперитивче под екзотичните поп фолк ритми, мястото, откъдето бездиханните поемат своя път към гробището, а децата си играят до залез-слънце. Мястото, на което се случва всичко, по всяко време.

Ярлово е ярко темпераментно и пикантно сладко местенце, което може да ти предостави колоритно, интригуващо и запомнящо се прекарване. Отиди там и усети дъха на селската идилия, която вирее във въздуха. Срещни баба Пенка, баба Фила и баба Лила, които ще те питат “А ти чио си бре, дете?”.

Набери си диви ягоди в гората, тичай бос по поляните, откъсни си слънчоглед, изчакай кравите и козите да си дойдат от паша, изкъпи се под бента, потопи си краката в студената вода на реката, купи си сладолед за лев и двайсе и чак тогава си иди.

Изживей го, усети го, наслади му се. А ако обичаш планината и искаш да стигнеш до селото пеша, можеш да го сториш чрез един от маршрутите през Черни връх. Точно след като изкачиш върха, трябва да се спуснеш от другата страна на Витоша и ще се озовеш точно в Ярлово. Ако пък искаш да го направиш с група ярловци, може да изчакаш до последния уикенд на август, когато в чест на селския събор се организира групов преход до селото.

Да отидем малко по на юг и да се потопим в югозападните красоти на България. Отвеждам те в още едно непознато кътче на име Марикостиново. За спа почитателите, които обичат едновременно да се наслаждават на природата, но и да си почиват “на хубавото”, препоръчвам това селце, което си има (не)селски хотел. На 15-ина километра от Петрич, съвсем близо до гръцката граница, се крие селцето, полегнало си в един от най-обаятелните райони на страната. Природата там е жива, дива, красива, канеща те да се доближиш и да я докоснеш. 

Енергията е силна, зареждаща и притегателна. А времето – несъществуващо понятие.

Марикостиново разполага със свои лековити горещи минерални извори, които са и местната атракция. Ако се разходиш по границите на селото пък, пред теб ще се разкрият безбрежни ниви и стръмни хълмове, в които е сгушено малко параклисче. А около селото ви очакват прекрасният Рожен, симпатичният Мелник, магическите Рупи и слънчевият Сандански. Отиди в Югозапада и най-вероятно ще се влюбиш в него. Но няма да е от онези кратките влюбвания, защото това не е просто място, а история, енергия, чувстване. Вълнуващо пътешествие, което те отвежда в зелен рай, покрит със скали и потопен в Рая.

Иди с любим човек и се обичайте както се е правило едно време.