ОСОБЕНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО GOOGLE ТЪРСЕНЕ

Какво търсят българите в Интернет - кратък експеримент с шокиращи резултати

  • 20.11.2015
  • от Тео Чепилов

Докато пишеш ключовите думи за търсенето си в google, той се опитва да предположи какво искаш да провериш на база най-честите търсения на твоя език или в твоя регион. След проведен кратък експеримент вече знаем какви въпроси си задават най-често българите,и резултатите са, меко казано, шокиращи.

Наскоро, докато скучаех в офиса, реших да напиша в google „как да стана по-добър човек” и да видя какво ще ми предложи този вселенски извор на мъдростта. Докато обаче стигна до важната част, още на как да стана” търсачката ми даде следните предположения: „как да стана по-висок”, „как да стана пожарникар”, „как да стана русалка”, „как да стана актриса”. Явно това бяха най-често задаваните въпроси с тази формулировка. Къде съм тръгнал да се самоусъвършенствам. Важните неща в тази държава са ръстът, маркучът и най-старите професии, тези на Ариел и Анджелина.

Естествено веднага пуснах следващ сърч, този път по-философски: „хубаво ли е да”… Това, което последва, ме накара да се замисля. Очаквах „хубаво е лятото да бъдеш на море” или нещо в тази посока. Имаше и такова предложение – „хубаво ли е в Царево” и „на Обзор”, явно чуденката за точно тези курорти е най-голяма. Другите топ резултати обаче бяха „хубаво ли е да се потиш” и „хубаво ли е да се яде преди тренировка”. Явно цялата хубост на българския език е насочена към фитнес залата.

Аз лично често питам google всевъзможни въпроси на английски и те винаги започват с “what is”и топ съджесшъна е „what is the answer to life the universe and everything” с отговор „42”. Само като смениш въпроса с „Какво е”, и изскачат питанки като „Какво е дрон? Любов? Наложен платеж? Домейн?”

Явно дронът озадачава хората повече от любовта, защото е на първо място. Домейн пък е част от йерархическото пространство на глобалната интернет мрежа, която има собствено уникално име, отговарящо на определени изисквания – какво толкова сложно има?

В българския език има родове, така че, за да е коректно търсенето, трябва да сложа и „каква е”. Естествено вариантите отново ме хващат неподготвен: „каква е дължината на българското черноморско крайбрежие? Каква е вината на Фатмагюл? Вашата орис? Максималната стойност на отношението мощност/тегло за мотор?” Казвам си, че явно много любознателни ученици са ги задавали тези въпроси. После се оказва, че въпросният Фатмагюл е герой в турски сериал, а моторите не са задача по физика, а по форсиране на пистарки. Всичко си идва на мястото. Началото на изречение „Какъв е…” ме праща още по-надълбоко в същата посока: „Какъв епилатор да си купя”, „Какъв е цветът на морето днес” и „Какъв е цикълът при цветната бременост”. Все наболели въпроси. Махам „е”-то и пак натискам ентер. Става още по-яко. „Какъв климатик/телефон/телевизор да си купя”… Окей, явно в това се изразява покупателната любознателност на българина. Последният въпрос е

„Какъв ден е днес”. Ами денят, който се изписва като сложите курсора върху часовника в ъгъла на екрана бе, членестоноги. Стига сте занимавали Бай Гугъл с простотии, че ще вземе да ви изплющи!

А какви ли са практичните търсения на българите? Веднага чеквам. „Как се прави”… ”вино”, „клизма”, „кок”, „суши” и „омлет”. Мога да правя едно от пет, явно имам още мноооого много да се уча. Странно е обаче, че повече хора се вълнуват от клизма, отколкото от суши. Явно модата с азиатската кухня е почнала да отшумява. Или пък едното е свързано с другото. Решавам да напиша първото, което ми хрумне… ”дайте ми”. Също се оказва, че хората желаят неочакваното: „обич”, „власт над медиите” и „чорапи” са топ нещата, които някой е поискал да получи в интернет. А какво ще стане, ако сменя формулировката с „искам да”? „Искам да ме чувстваш” (най-вероятно чалга песен), „искам да знам” (сигурно пак чалга – явно каквото и да напишеш в таба на chrome,неминуемо стигаш до поне една чалга песен). Следвано от екзистенциалните „искам да умра, отслабна и обичам”. Общо взето, в книгата „Яж, моли се и обичай” се крие отговорът на половината въпроси на български в интернет.

А какъв ли е вечният въпрос… „Защо”. Малко съм разочарован. „Защо се пише сграда” (представка с- и корен -град-, които се пишат по един и същи начин, независимо от изговора им – дъъъ!), „Защо Норвегия не е в ЕС” (ами два пъти са правили референдум, не щат и тва е), „Защо мълчиш?” (нямам думи), „Защо сънуваме?” (има 10 основни теории и цяла наука, онирология – пак искате обяснения с по една дума).

Накрая играта почва да звучи като психологически тест за асоциации. „Търся – работа/ съквартирант/ песен/ мъж/ детегледачка”. Това е то кръговратът на живота. Странно, че не се комбинира сърчът „търся мъж+песен+работа” или пък „търся детегледачка+съквартирант”. Доста по-разумно звучи, нали?

Хрумва ми много важен въпрос, който всеки от нас си задава поне веднъж на ден… ”Има ли в България”. Ако си мислите, че хората се чудят дали е дошъл новият iPhone или книжки за оцветяване за възрастни, грешка. Топ въпросите са „Има ли в България скорпиони, трюфели, истинско кисело мляко и диаманти”. Отговорите са съответно „да”, „да”, „да” и „да”. Като последни три „да”-та зависят от това, с колко точно пари разполагаш. Изпитвам религиозен порив и задавам въпроса „Грях ли е…”.

Явно греховете, които най-често притесняват хората, са „да се самозадоволяваш”, „да те обичам” и „да се ходи на врачка”.

Също така хората се питат грешно ли е да се „мастурбира/ изневерява/ да измамиш дявола”. Всеки път като видя подобен странен резултат, вече автоматично приемам, че е чалга парче или турски сериал, и просто продължавам нататък.

Още един философски въпрос: „В България има ли”… ”вулкани”, „трюфели”, „вампири”. Явно филмите са повредили младите безвъзвратно. В България няма вулкани, а вампири няма по принцип. Стига с тия трюфели вече!

Изобщо откъде трюфелите са попаднали в микса и защо в държавата с най-много газови уредби на кола от населението се вълнуват толкова от най-скъпата храна – за мен е мистерия.

А с малко променена формулировка става „Защо България няма”… ”хора, болни от малария?”, „няма да се оправи” и „няма работа”. Ами как да има работа – всеки виси на компютъра и вместо да бачка, си пише тъпотии в интернет. На тази висока нота решавам да свърша нещо смислено и прекратявам експеримента. Изводите оставям на всички вас, които, сигурен съм, ще коментирате безжалостно статията и автора й.


Прочети още Големите Не-та в Нета или неписаните правила на Интернет общуването.