ОБРАЗУВАЙ СЕ!

Най-кратък правописен речник

  • 19.05.2015
  • от Ина Пенкова

24 май наближава, а заедно с него ще дойдат и безброй благопожелания за празника, пълни с правописни, граматични и пунктуационни грешки. И докато се готвим за поредния сблъсък с поздравления като Chestit 24 Mai na vsichki Bulgari!, спретнахме един списък с част от най-дразнещите грешки, населяващи статуси, коментари и хаштагове.

Всички дни са с малка буква, дори почивните
Да, вярно е. Независимо дали описваш най-яката неделя на света или трудното събуждане в понеделник. Също толкова задължителна е малката буква и когато става дума за дванайсетте месеца от годината. Цялото объркване по този въпрос се дължи на английския правопис, според който и в двата случая се пише главна буква. За любознателните ще добавим, че малката буква също така е присъща на всички длъжности – като се започне от чистачката на кварталното читалище и се стигне чак до министъра на вътрешните работи.

Й-то не е за изпускане
Нито за произволно добавяне! Тази странна буква, която на всичкото отгоре се води съгласна, се използва само при определени граматични обстоятелства. Не се слага за украса, нито може да бъде пропусната поради лични предпочитания на пишещия. Има един трик, с който лесно можеш да определиш дали да напишеш дадена дума с И или с Й. Разделяш думата на срички и ако звукът И се отделя в самостоятелна сричка (кра-и-ща) или е в сричка с други съгласни (ко-ка-ин) – пишеш И. Ако звукът И е част от сричка, в която има гласен звук (лей-ка) – пишеш Й. И още нещо полезно: няма дума в множествено число, която да завършва на Й. А накрая, понеже сме много добри, ще споделим ПРАВИЛНИЯ правопис на някои често бъркани думи: уикенд, неин, татуировка, дизайн, басейн, украински.

Краткият член е пълна каша
Познавам дузина човека, които изпадат в хистерия, когато стане въпрос за употребата на пълен и кратък член.

Други (като мен) са се примирили с масовото безхаберие по този въпрос и тихомълком задраскват и допълват надписи като „Обекта е под видеонаблюдение” и „Магазина се премести отсреща”.

Всъщност всеобщото неразбиране по този въпрос по-скоро е резултат от насаден страх, нашепващ в ушите на гимназистите „Много е сложно!”. А истината е, че в повечето случаи верният отговор се крие в едно от следните прости правила:
•    Когато пред съществителното има предлог, същото се пише с кратък член: Той спря на пътЯ.
•    В повечето случаи, ако може да замениш членуваното съществително с „той”, това означава, че то е подлог и се пише с пълен член: ДневникЪТ (той) изчезна същата сутрин.
•    Прякорите и прозвищата винаги се пишат с кратък член: Васко КецА беше в публиката.

И накрая, ето я добрата новина: правилата за употреба на пълния и краткия член са задължителни само за писмената реч. Ураааааааааа!

Da jivee kirilicata
Не че ù има нещо на латиницата, но няма как да не се съгласиш, че родните думи изглеждат много по-добре, облечени в контурите на кирилицата.

Сигурна съм, че историята помни стотици недоразумения заради погрешно разшифроване на т.нар. „шльокавица”.

Лично съм похарчила сумарно няколко часа от живота си в разгадаване на фамилии като Kuncheva, Bojkov и Chakarov. Не че се оплаквам – знам, че има хора в много по-незавидно положение от мен. Например гражданката Пътка, която миналата година обиколи медиите в търсене на по-малко смущаващата латинска транскрипция на името си.

Затова нека, поне където е възможно, да дадем шанс на родните ж, й, ъ, ю и я. И да оставим цифрите 4 и 6 там, където им е мястото – в бройните системи.


Главна буква за България и малка за българин
Предлагам дa оставим патриотизма за малко настрана и да бъдем реалисти – няма причина „българин” да се пише с главна буква. Нито грък, чех, австралиец или китаец. Освен, разбира се, ако някое от изброените не играе ролята на лично име. За сметка на това исторически събития като Съединението, Освобождението и Априлското въстание са си извоювали честта да се изписват с голяма първа буква. В групата на привилегированите също така попадат празниците (Коледа, Бъдни вечер, Първи май).