Нещата от живота

Най-честите митове, които спомагат за изграждането на счупен образ на истинския живот, с които всяко малко момиченце израства

Раждаме се. И сме себе си. Но след това започваме бавно да се превръщаме в нещо, което е далеч от това, което сме били. Наложеното външно влияние, разбирания и стереотипи на обществото бързо ни налазват и в такава крехка възраст нямаме избор,освен да се подчиним на кривата система. Свидетел съм на израстването на деца с Дисни филмчета и книжки, в които винаги има принц и принцеса – вечните архетипи. Често не осъзнаваме как привидно приятната розова, романтична и идеалистична нотка, която придават тези истории в живота на едно дете, създава генерално грешни представи на човек за истинския живот. Ние също сме жертви, защото освен като деца, и сега – всички чиклит книги и филми репрезентират абсолютно същото. Виж кои са най-честите митове, които ни предлагат всички те, и запомни къде всъщност влиза реалността и приказката изчезва.

НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ СПАСИ

Няма принц на бял кон. И не го казвам като циник, уязвен до обезчувствяване от опита си във връзките – напротив, през годините винаги съм имала стойностни хора до себе си. Но една от причините нещата да не се получават е, че аз също дълго робувах на разбирането, че човекът до теб е длъжен да се грижи за теб, да те обича винаги и на всяка цена и да ти бъде опора в трудни моменти. И да, хубаво е да е така, но в никакъв случай този човек не е длъжен да бъде това за теб.

Никой няма да те спаси, защото никой не може да те спаси.

Няма как някой отвън да разреши всичките конфликти вътре в теб. Най-малкото защото има да работи по тези вътре в самия него. Както се видя, щастието е избор и не зависи от външни обстоятелства. Така че спри да го играеш жертва, излез от високата кула, удари два-три ритника на огнедишащите дракони, които те чакат навън, и като една истинска Жана д‘Арк посрещни живота със стиснати зъби и сабя в ръка.

НЯМА НУЖДА ДА СПАСЯВАШ НИКОГО
Често, когато някой е влязъл в ролята на жертва, в нас се заражда нещо подобно на майчински инстинкт и решаваме, че ще поемем благородната инициатива да го „спасим“. А това е страхотна роля и за нас – предполага, че имаме мъдростта и отговорността, нужни за да крепим някого по пътя му. Но превръщайки се в патерица, единственото, което правим, е да инвалидизираме този човек още повече. Щом вече знаем, че никой няма да ни спаси, знаем и че никой няма как да бъде спасен, защото ключът към това се крие някъде вътре във всеки един от нас.

ПОДКРЕПА  В НЕСЪГЛАСИЕТО

Ако някой те кара да си мислиш, че всеки път, когато не си съгласен с него, това означава, че не го подкрепяш, то имаш нужда да си поговорите сериозно. Да се съгласяваш и да подкрепяш не е едно и също нещо. „Искам да се хвърля от 11-ия етаж“ не търси съгласяване, търси ироничното, но подкрепящо: „Предпочитам да не го правиш.“ Всеки има мнение и всеки е свободен да го изразява. Да бъдеш откровен понякога е достатъчно и дори се цени повече от напудрените съвети на другите.

НИКОЙ НЕ ТИ Е ДЛЪЖЕН
Това, че взаимоотношенията ти с някого не са перфектни, не означава нищо повече от грандиозният факт, че о, изненада – вие сте тотално различни хора. А знаеш добре, че в еднообразието няма нищо хубаво. Затова какво си се разохкал, че някой не реагира така, както реагираш ти. Срещаме се, за да се учим един от друг на неща, които не умеем добре. С мрънкане нищо не става! Най-доброто нещо, което партньорът ти всъщност може да направи за теб, е да те остави да се оправяш сам от време на време. Ще го мразиш, но после ще му благодариш.

ПРИЕМИ И ПРОДЪЛЖИ

Когато хората казват hide the truth in plain sight, това е изпитано и ефективно и трябва да запомниш, че в повечето случаи всеки човек прави точно това. Не забравяй какви са били първите ти впечатления от някого, не забравяй как се чувстваш около него и най-странното – когато споделя с теб нещо лично, довери му се. Особено ако реши да ти покаже тъмната си страна. И вместо да го потупаш по рамото с думите: „Знам, че това ще се оправи. Знам, че ще се справиш с този проблем, тук до теб съм за да ти помогна“, това всъщност е доста егоистичен подход и липса на приемане.

Човек крие, защото не иска да бъде съден.

А когато реши да се отвори пред теб и ти се е доверил достатъчно за да вярва, че ти няма да го направиш, този тип отговор може да се преведе като: „Проблемът ти ме плаши и не искам да бъдеш такъв. Надявам се да го преодолееш иначе ще трябва да се разделим.“ Разбира се, никой не те кара да подстрекаваш демоните на някого, но когато ги приемеш, се спасяваш от бъдещо разочарование и успяваш да го подкрепиш в личната му битка, без да съдиш.

ПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ

Трябва да отбележа, че има прогрес на глобално ниво в тази насока. Във Frozen например главната героиня не бива спасена от принц, а спасява сама себе си чрез преодоляване на страховете си. Така се научава да използва силите си за добро, вместо да ги държи потиснати, което вреди на нея и отдалечава хората в живота ѝ. Това важи със същата сила и за теб – приеми собствената си тъмна страна и винаги си напомняй върху какво трябва да работиш, но не оставяй някой да ти казва, че си лош човек заради едно или друго. Когато някой ти говори за твоята тъмна страна, всъщност ти показва своята тъмна страна.

ПРОБЛЕМИТЕ СА ШАНС ЗА РАСТЕЖ
Всичко е прекрасно в първите месеци на всяка връзка, но когато заживееш с някого или започнеш да прекарваш все повече и повече време с този човек, няма как да не изникнат някакви скрити или по-явни противоречия. Но това не е момент, в който да си зададеш въпроса: „Дали трябва да съм с него/нея?“, а по-скоро шанс да вземеш нещата в твои ръце и да вникнеш в дълбочина. Стигнете заедно до проблемната зона и говорете, викайте, чупете, но осъзнайте… къде се корени конфликтът наистина. И не обвинявайте другия, а намерете начин да излезете от ситуацията по-близки. Има как. Това е целият смисъл.

 „ТОЙ/ТЯ“ МОЖЕ НИКОГА ДА НЕ СЕ ПОЯВИ

„Ужас! Как можа да напишеш такова нещо? Как така няма да намеря любовта на живота си? Що за скапан съвет!“ Ако това е реакцията ти и смяташ, че животът ти ще се осмисли с това да намериш идеалния човек, да си имате бебе, да си купите къща и да живеете щастливо заедно, то е време за reality check. Това не е пътят на всеки човек. Но обществото налага този стереотип от хиляди години.

Не се страхувай да счупиш матрицата, ако усещаш вътре в себе си, че това не е нещото, което наистина искаш.

Животът ти не е провал, защото си сам. Нито ако не успееш да си имаш „наследник“. Или супер успешна кариера. Спри да се оглеждаш и погледни в собствената си паничка. Ако в нея има всичко, от което се нуждаеш, за да бъдеш щастлив и пълноценен в този момент, значи нямаш истинска нужда от нищо друго.

Виж десетте неща от живота, които не са като по филмите.