Нещата от живота

Етажите на Mall of Sofia стават платна за триизмерните картини на Питър Уестеринк

Питър Уестеринк не определя себе си като артист, въпреки че повече от 15 години участва като художник в създаването на запомнящи се 3D стрийт рисунки навсякъде по света. Не може да каже, че е и бизнесмен, въпреки че с организацията си ръководи планирането и реализирането на редица проекти за триизмерното улично изкуство.  Пленен е от изкуството по време на фестивал в САЩ. Вдъхновява се от възможността да седнеш на асфалта, до тротоара, да грабнеш тебеширите или пастелите и да започнеш да рисуваш – без да мислиш за „живота“ на произведението си и какво ще оставиш след себе си, а с идеята, че създаваш нещо красиво, което предизвиква вълнение у наблюдаващите.

С мисъл за настъпващата пролет и българските традиции, свързани с началото на месец март, Питър и екипът му творят върху дълбока (буквално!, но в смисъла на триизмерното изкуство) 3D рисунка, която всички ще можем да видим в Mall of Sofia между 28-и февруари и 25-и март. По същото време ще можем да се разходим и върху още няколко, дигитално създадени триизмерни реалности, на холандския артист. Откъснахме го от работния процес за кратко, за да надникнем в измерението отвъд готовите магнетични картини.

Защо избра да се занимаваш точно с 2D и 3D улично изкуство?
Беше 2001 г., когато приятели ме заведоха на фестивал в САЩ, където се рисуваше предимно с тебешири и пастели, а артистите пресъздаваха известни образци от изобразителното изкуство. Влюбих се в това, което се случваше там. Никога не бях виждал подобна форма на рисуване преди, а тя беше толкова красива, че ме вдъхнови да поискам аз самия да се занимавам с нея. Но какво можех да направя? Идвах от бизнес света  и имах опит единствено там. Започнах да търся артисти, които творят в областта и фестивали в Европа, които са насочени към това изкуство. Оказа се, че има само два – един в Германия и един в Италия, но пък една художничка от Щатите каза, че на път за феста в Италия може да намине и през Холандия, където да направи демонстрация. Аз отвърнах: „Страхотно. Аз мога да организирам това!“ През 2003 в Ултрихт осъществихме проекта. Пресъздадохме известни картини на Караваджо пред Общината и пожънахме страхотен успех.

Ти самият рисуваше ли тогава?
Не.

Чувствах, че това, което имам пред себе си, е толкова красиво, че ще го разваля, ако го „докосна“.

Трябва да си наистина уверен, че можеш да се справиш, за да се захванеш с нещо, чиято идея е да бъде впечатляващо. По-късно обаче поисках да се обвържа още по-силно с културата, със света на артистите, и започнах да рисувам, първоначално с тебешир, а постепенно вълнението се засили – вече не просто наблюдавах „играта“, но и участвах в нея.

Не те ли притеснява фактът, че не можеш да запазиш създаденото?
Но точно в това е магията! Когато видят нещо красиво, хората искат да го вземат, да го защитят  и да го запазят, но вълшебното в тази форма на рисуване е именно това, че не можеш да запазиш творбата си. Също както е с живота. Не можеш да задържиш живота, защото има раждане и след това има смърт, така е и с изкуството.

Кога 3D изкуството започна да става по-популярно?
Първата си поръчка за 3D проект получихме през 2009. Смятам обаче, че популяризирането на триизмерните образи започна да се случва с появата на Фейсбук, Туитър, а по-късно и Инстаграм.

Разбира се, огромна роля изигра и кино индустрията с филми като „Аватар“.

После някак естествено техниките, които виждахме на екраните, се прехвърлиха и на улицата, защото хората бяха привлечени от тях и там. След 2009-2010 г. дойде бумът на уличното 3D изкуство, заради който успяхме да направим и двата рекорда на Гинес.

С какви материали се работи на „тротоара“?
В началото предимно рисувахме с тебешири и пастели. Бързо след навлизането на триизмерните изображения обаче, клиентите започнаха да изискват картините да бъдат по-издръжливи във времето, за да могат хората да стъпват в тях и да се снимат с алтернативната реалност, която сме създали. Започнахме да търсим различни варианти и от тебешир преминахме на боя на водна основа, в която смесвахме различни пигменти за получаване на различни цветове. Този процес обаче е прекалено тромав и никога не си напълно сигурен, че ще получиш търсения цвят. Наложи се да преминем на истинска боя, която пък можеше да бъде почистена само от специализирана фирма (все пак рисувахме върху здания, сгради и паметници). Сега вече използваме 100% биоразградима боя, която се отмива по-бързо, но пък е много по-безвредна за околната среда.

Някога обвинявали ли са ви за вандали?
Не, защото където и да рисуваме, първо взимаме разрешително за това.

Как рисувате върху повърхности, като тази тук в Mall of Sofia, които са доста хлъзгави и гладки?
Това е едно от предизвикателствата, след като започнахме да рисуваме не само навън, но и вътре. Трябваше да измислим начин, по който да можем не само да реализираме проектите си, но и да запазим настилките, поставени от собствениците. Пробвахме с различни панели, например дървени, но този вариант е доста ограничаващ, особено ако проектът е голям. Затова стигнахме до решението, което използваме и в момента. Рисуваме върху „платно“ от типа на винилено фолио, което е леко, тънко, може да бъде изрязано във всякаква форма и може да бъде поставено навсякъде.

 

Кои са другите предизвикателства, които срещате при изготвянето на някой проект?
Особено когато работим навън, най-големите трудности обикновено са свързани с метеорологичните условия. Те от своя страна понякога водят до забавяне на процеса и често имаме много по-малко време за работа от предвиденото. Никога не се е случвало да не успеем да завършим в срок обаче, защото с годините и опита се научихме да импровизираме и да се приспособяваме към условията. Другата трудност е свързана с точката за наблюдение на рисунките.

Когато работихме върху втория Гинес рекорд, точката за наблюдение беше от третия етаж на отсрещната сграда, а ние рисувахме на земята.

Трябваше да монтираме камери, гледащи към рисунката от точката за наблюдение, които предаваха към лаптоп, който беше долу при нас.

Вероятно виждате градовете по различен начин от обикновения минувач.
Да, абсолютно! Нещо като професионално изкривяване е – да се разхождаш из някой град, да наблюдаваш сградите и да ги виждаш като платно, на което можеш да реализираш идеите си.

От какво е вдъхновен дизайна на рисунката, която ще превърне мола в 3D арт пространство?
В началото мислехме да направим дизайн, в който присъстват някои от най-емблематичните забележителности на София – „Александър Невски“, статуята на „Света София“ и да ги обединим така, че хората да могат да се разхождат върху тях, сякаш прелитат над града. След това обаче научихме за обичаите, с които посрещате март и пролетта, която пристига през този месец. Научихме за щъркела и символното значение, което носи за вас, така че решихме да създадем дизайн, в който основната техника е дълбочината на картината, но

вместо да се фокусираме върху забележителностите на София, решихме да изобразим пристигането на пролетта в града.

За да се потопиш най-пълно в триизмерното изкуство, по-добре виж какво са сътворили Питър и екипът му на място в Mall of Sofia. Сигурни сме, че ще останеш очарован.

За още вълнуващи картини – последвай ни в Инстаграм.

Научи кои са десетте най-скъпо продадени картини за 2018.