Нещата от живота

или бляскавата конкурсна програма на CineLibri 2018

Журито на тазгодишния кино-литературен фест ще избира измежду 9 филма. Десетият носи заглавие "Избирай трудно" и не е включен в официалната конкурсна програма. Шегата настрана, селекцията от филми е бляскава! Журито също, но това няма да му попречи да вземе решение трудно. Което означава поне две неща – първо, че авторитетът на CineLibri расте, и второ, че зрителите ще напълнят залите.

Жури в състав Давид Фоенкинос, Херман Кох, Майкъл Маккел, Анди Делиана и Мартичка Божилова (в качеството ѝ на председател) ще отсява измежду една българска и осем чуждестранни продукции и копродукции, които вече се радват на успех и сред критиката, и сред широката публика. Но нека обобщим причините, поради които си струва да ги видите:

► „Ще се видим там горе” – по куп причини, дори не знаем с коя да започнем. Пет спечелени награди „Сезар” от общо 13 номинации как ви се струват? В това число за най-добър адаптиран сценарий, режисура, кинематография и костюми. „Ще се видим там горе” е филмов шедьовър, вдъхновен от литературен такъв. Освен че е носител на „Гонкур”, романът на Пиер Льометр има още 8 литературни отличия, все заслужени…

► „Обещанието на зората” – защото разказва историята на автора на „Сияние на жена” и „Животът пред теб”, а ние го обожаваме. И защото „още с първия светлик на зората получаваме много ярък урок по обич”, който никога не научаваме… А какво да кажем за искрящия тандем Шарлот Генсбург и Пиер Нине?

► „Съпругата” – защото зад всеки велик мъж стои някоя още по-велика жена и вие сте на път да се запознаете с нея. Озарен от скъпоценния талант на Глен Клоуз и благословен от авторката на едноименния бестселър Мег Уолицър, „Съпругата” е  незабравимо емоционално  пътешествие – апология на женствеността, саморефлексията и вътрешното освобождение.

► „Чайка” – защото всяка нова трактовка на неостаряващата пиеса на Чехов заслужава специално внимание. А когато не става дума за театрална постановка, а за филмова адаптация на голям екран, предизвикателството е още по-сладко. Остава да споменем чудовищно талантливите актриси Сърша Ронан, Елизабет Мос и Анет Бенинг…

► „Липсващото досие” – защото Дрор Мишани е сред най-неординерните автори на психологически трилъри. Не по-малко впечатляваща е екранизацията на романа, повдигаща парливи социални въпроси. За да пресъздаде историята правдиво, режисьорът Ерик Зонка ангажира не кого да е, а Венсан Касел и Ромен Дюри.

► „Корнелиус, виещият мелничар” – защото и филмът, и романът на финландеца Арто Паасилина се усещат като приказка. Но филмът е поетичен и пленителен по френски. Внушава идеята за амбивалентността на човешката природа и на света като цяло, в който доброто граничи със злото, а страданието съжителства с необятна красота…

► „Джулиет гола” – защото е екранизация по роман на Ник Хорнби, който стои зад прекрасности като „Бруклин” и „Съзряване”. И защото, както казва Тъкър в романа, „нищо в този живот не е приключило, докато не умреш и не оставиш след себе си куп недовършени сюжети“.

► „Чудноватият дом” – защото е изискана, хладно разсъдъчна, съвършено изпипана екранизация на едноименния криминален пъзел на Агата Кристи. Със забележителен кастинг от абсолютно равностойни актьори и умопомрачителен финал, както може да се очаква от грандамата на мистериите!

► „8 минути и 19 секунди” – защото е първият български филм в историята на фестивала, който влиза в конкурсната програма. Шестима от най-вдъхновяващите български режисьори ще се състезават с техни именити колеги с общ проект от 6 късометражни новели, илюстриращи „копнежа по изгубената цялост и цената, която сме заплатили, за да станем това, което сме”.

С други думи зората обещава, че ще се видим в киносалона след малко повече от 8 минути и 19 секунди, за да поживеем в чудноватия дом на Агата Кристи.

С една самоубийствено предана съпруга, една вечна чайка, един чувствителен мелничар, който вие от тъга, безсилие и още нещо, в компанията на ексцентричен музикант и неговата „Джулиет гола”. Да не забравяме липсващото досие – защото хората, срещите, преживяванията, които липсват в този живот, най-осезателно ни влияят. И често предопределят бъдещето ни…

В началото казахме, че силната конкурсна програма на CineLibri2018 означава поне две неща. Първо, тя е показателна за неговия престиж.

Второ, обещава пълни зали с доволни зрители. 

Третото е последица за организаторите  и тя се нарича отговорност. Ще трябва да останат на висотата, която сами си избраха… Но ако се съди по ентусиазма им, отговорността едва ли ще ги уплаши.

На добър час, Синелибри 2018! Няма спор, истинската любов се чете между редовете.

Чети още за любовта между редовете.