Нещата от живота

Край плажа до чайките...

Отново е неделя и си сам с всичките си мисли. Топло ли ти е на балкона? Потиш се, вентилаторът е срещу теб, лениво пушиш цигари и премисляш отново и отново живота и всички онези „щеше, ако беше“. Пусни си клепачите, поеми дълбоко въздух и само се отдай на бавния следобед. Почети испанска поезия и се опитай да си въобразиш, че те гали горещото слънце и че си някъде бос и щастлив…

край плажа. До чайките. Под дрехите на простора. Някъде преди омразата. 

Дрехи на прозореца 
Леополдо де Луис          

Като обесени във въздуха привидно,

телата им се полюляват празни.

Съблечени от нас, от кръста, от ръцете,

от хълбока, от шията и окачени.

 

И преминава светлината януарска

със своя студ през привиденията бели.

Необитаеми и бездиханни форми,

места вакантни, вкочанясали без хора.

 

Тоз силует, със който вятърът играе,

е бил ей онова печално очертание.

Ръцете ти приятелски са го спасили

със неговата скръб от жалките останки.

 

Аз може би във въздуха се разпознавам

подобно пряпорец, ранен от вятър,

и като шлейф, полюшван мълчаливо,

в стъклата на един прозорец се оглеждам.

 

Не знам дали са дрехи, или е животът

това, което висне на въжето.

Виж повече: Easy Like a Sunday Reading: Какъв е смисълът в този живот

 

Преди омразата
Мигел Ернандес    

Не, тъмница няма за човека.

Никога не ще ме вържат, не.

Тоя свят от кървави вериги

ми е чужд и непривично малък.

Кой усмивка може да заключи?

Кой може да зазида глас?

Ти, далеч от мен, си тъй самотна,

както съм без теб самотен аз.

Ти, далеч от мен, сега усещаш

в твоите прегръдки моя карцер:

в твоите прегръдки, дето бие

и на двамата ни свободата.

Бди свободна, чувствай ме свободен.

Само от любов.

Виж повече: Easy Like a Sunday Reading: Смехът на забравата

 

Балада за морската вода
Федерико Гарсия Лорка

Далеч

усмихва се морето.

Зъби от пяна,

устни от небе.

 

— Какво продаваш, моме тъжна,

с гърдите голи и злочести?

— Продавам аз, сеньор, водата

на морето.

 

— Какво ми носиш, момко черен,

примесено с кръвта ти буйна?

— Сеньоре, нося аз водата

на морето.

 

— Кажи ми, сълзите солени

отгде извират, мила мамо?

— Аз плача със водата

на морето.

 

— Сърце, а тая нетърпима

горчивина къде се ражда?

— Безкрай горчива е водата

на морето.

 

Далеч

усмихва се морето.

Зъби от пяна,

устни от небе.

 

Август
Енрике де Меса

Слънцето прежуря. Нищо

друго не съзира взора,

само жълтите стърнища,

ширнати до кръгозора.

 

Времето бе дъждовито,

но градушка не удари.

И големите хамбари

пълнят се със русо жито.

 

През пушилката, до болка

остра, в пладнята гореща

къмто селото отсреща

спуща се една двуколка.

 

И далеч накрай полята

своя скелет горд възправя

тайнствена и величава

стара мелница крилата.

Превод: Александър Муратов и Атанас Далчев 

Easy Like a Sunday Reading: Да се влюбиш в дупка между зъбите

Не е срамно да се образоваш сексуално

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са топ местата за брънч в София