Нещата от живота

Писателят Филип Рот отлетя към безкрайността, а ти виж защо го наричаха „геният на съвременната американска литература“

На 23 май се събудихме с ужасяващата новина, че Филип Рот, едно от най-блестящите и остри пера на съвременната американска литература, вече е отлетяло към безкрайността. На 85 години. Време е да си припомним защо произведенията му са важни за света, в който живеем, и да не спираме да четем книгите на гения на съвременната американска литература. Рот дълго време страда от конгестивна сърдечна недостатъчност, което е огромен парадокс и безконечна тъга.

Писателят остана без сърце, защото раздаде всички парчета от него в литературата си. Красива и петична скръб.

Метафора на творческото съществуване. Пред “Ню Йорк Тайм” журналистът Чарлз Макграт казва за големия американски писател: “Днес Рот живее тихо в горен Уест Сайд, вижда се с приятели, ходи на концерти, проверява си имейла, гледа стари филми. Радва се на добро здраве, въпреки няколкото операции на гърба, и изглежда доволен. Внимателен е, но когато иска, е много забавен.” В началото на 2018 година Рот каза в свое интервю: “Наистина съвсем скоро ще навляза от старостта в дълбоката старост, успокоявайки още повече всекидневния си живот, вървейки неминуемо към Долината на сенките. “ Нима някой е знаел тогава, че едва няколко месеца по-късно писателят ще напусне този свят и душата му ще започне да броди в търсене на Долината на сенките. Рот и литературата, която оставя зад гърба си, ще остане тук вечно. Завинаги. Тоест погледнато по-иначе новината, че писателят е починал, е една огромна лъжа. Защото той няма да умре никога. Просто не е способен на смърт.

За всички 50 години, в които написва романите си, казва:

“Радост и стенания. Рухвания и свобода. Вдъхновение и несигурност. Изобилие и празнота. Разгаряне и потъване. Всекидневният репертоар на трептящите двойнствености, които всеки талант преживява, а също и страшна самота. И тишина – 50 години в тиха стая на дъното на басейн, излизайки само когато писането върви добре, когато съм постигнал дневния лимит на литературата, която може да влезе в употреба.”

Ако си пропуснал Филип Рот и не знаеш за кого говорим, не е страшно. Би било страшно, ако не му обърнеш внимание никога. Фактологията ще те ориентира в творчеството му. И тя гласи, че още с първата си книга “Сбогом, Колумб” писателят печели Националната награда за художествена литература. След това става любимец на критиката с “Провинциален живот” и редица други награди, сред които Националната награда на критиците за “Наследството”, наградата на ПЕН/Фокнър за “Операция лихвар”, Националната награда за художествена литература за “Театър Сабат” и огромното признание награда Пулицър за художествена литература за “Американски пасторал”. През 2001 г. получава ай-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златния медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.

Безсмъртният американски писател ни остави богата колекция от романи, изпълнени със скръб, гняв, състрадание, безсилие, красота и блестящ и безупречен език, какъвто днес все по-рядко се среща в литературата. Благодарим сърдечно за “Американски пасторал”, “Животът ми като мъж”, “Писателят призрак”, “Синдромът Портной”…

Новината, че Филип Рот е умрял, е лъжа. Защото той няма да умре никога. Просто не е способен на смърт.

Ако искаш още литература – виж нечовешкият "Глад" на Кнут Хамсун.