Посоката, братче, посоката
"Посоки" на Стефан Командарев те жегва директно в душата и те кара да се огледаш наоколо и да осмислиш реалността отново.
- 01.02.2018
- от Александра А.

Новият филм на Стефан Командарев “Посоки” вече е по кината. Лентата беше представена по време на филмовия фестивал в Кан и днес, седем месеца по-късно, вече е в родните салони. Проектът е своеобразен сбор от къси драматични разкази за българската действителност. Участие вземат Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Асен Блатечки, Васил Василев - Зуека, Стефка Янорова, Герасим Георгиев - Геро, Ирини Жамбонас и др.
“Посоки” на Стефан Командарев дойде при мен в един петък, в който така силно не ми се прибираше, но някак също толкова силно и не ми се срещаше с хора.
Към 19:45 се намирах между реалността на делника и желанието за бягство във фикцията.
Всъщност се лутах около метростанция “Сердика” и реших да проверя какво ще дават у дома (“у дома” e Дом на киното). “Посоки”, 20:30 часа. Тъкмо време за едно вино. Тъкмо време за малко цигари. Тъкмо време за изпразване на ума след поредната седмица на тичане нагоре-надолу.
У дома винаги сядам отзад, без значение какво казва билетът ми. Формалността понякога ме дразни. Хвърлих палтото си на стола вдясно. Чантата и телефона настаних вляво. Настаних се удобно. Скрих се от света. Опънах небрежно краката си. Взех си виното и зачаках завесите бавничко да се отворят и вечерта ми да поеме в някаква посока. Разчитах на Стефан Командарев. Разчитах много. Защото ме боли и изпитвам неудобство, когато гледам нехубаво българско кино. А това за жалост се случва понякога.
Цял живот мисля, че ми е трудно да пиша за неща, които не успяват да ми се усладят, но се оказва далеч по-трудно изказването за тези, които ме вълнуват истински. “Посоки” ме събори, срина и въвлече в себе си. Скри ме от света. Открадна ме. “Посоки” е филм, който ме притежава изцяло и завинаги.
.jpg)
Стефан Командарев събира целия ни свят в шест таксита и не слиза от тях. Свят с размер на шепа. Всички ние някак сме се научили да възприемаме хората около себе си само и единствено като това, което работят. Ще помня дълго как веднъж в училище някой подметна в междучасието, че е видял учителката ни по английски в кварталния магазин. Бяхме нескрито шокирани. “О, и какво си беше купила? Прах за пране? Тоалетна хартия? Хляб?”... Та и тук така. Шофьорите не само “въртят геврека”. Те са майка ти и баща ти. И от това ще те заболи. Те нямат пари, но таят своите съкровени желания. Те са ти, който знаеш 6 езика и взимаш 600 лв. Страдат по отдавна изгубените си любови, проклинат хората, които са им попречили в този живот, плачат безутешно за починалите си близки, но разбиране и съчувствие не срещат. И от това боли. Те са обслужващ персонал и никой не скърби за тях...
“Посоки” е раняваща и тъжна разходка из болезнените нощни улици на София. Бедността води до криминална проява.
Присмехът до желание за самоубийство.
Болката от миналото подтиква към жажда за мъст.
Загубата на голямата любов - към фриволни флиртове.
Лошият живот в България води до “евакуация” в чужбина.
А надеждата за светлина се крие в новото сърце...
Сценарият е безкрайно умен текст, лишен от претенция и крясък. Не вдига досадно показалец. Актьорската игра е безупречна. Без грим. Без театрален патос (който у нас често се среща и в киното). Сурови кадри без захар. През общото и делничното филмът минава в личното и твоето. Без да разбереш. Без да усетиш. Настанява се най-нахално в теб и след това оставаш без желание за излишни любезности. Само с истини. И е неизбежно да отвориш ума си и от него да изпаднат всички въпроси, които не си си позволявал да изричаш на глас. Щастлив ли си? Нещастен ли си? Има ли бог? Необходима ли ти е трансплантация на сърце, за да се справиш с този странен свят? Ако утре шофьорът те попита за посоката, знаеш ли какво да отговориш? Или просто ще му кажеш да кара нанякъде?
Посоката, братче, посоката... изгубихме ли я?
В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ
Култовите български филми, които да си пуснеш веднага - Част 1
Кратък гайд на филмите от 60-те до 90-те, които трябва да бъдат гледани
АМЕРИКАНСКИ СНАЙПЕРИСТ, НЕСЛОМЕН И ТЪРСАЧЪТ ПО КИНАТА
По екраните ще видим най-новата военна лента на Клинт Истууд - "Американски снайперист", "Несломен" на Анджелина Джоли и режисьорския дебют на Ръсел Кроу "Търсачът"
Коментари