JAMESON ПРЕДСТАВЯ ПЕТТЕ ЛЮБИМИ ФИЛМА НА НИКОЛАЙ ПАЧЕВ

Какво гледа момчето с безупречен стил и силно развита интуиция за мода

0 коментара Сподели:

Николай Пачев преподава Мода в Нов български университет, но може да се справи и със студентите в департамент Кино заради енциклопедичните познания по 90-арски филми и слабостта към жени в истерия. Филмовото изкуство винаги му е помагало като отправна точка в работата като дизайнер и стилист, затова няма как да не го разпитаме набързо за петте любими филма, които си припомня често.

Меланхолия (2011)
Melancholia

Не харесвам Ларс фон Триер заради заради огромното напъване, неатрактивната сексуална игра и наслагването на гадно върху гадно, върху гадно в неговите филми – намирам го за евтин режисьорски подход. Гледах Меланхолия без предварителна идея за сюжета и за това, кой е режисьорът, и откровено мога да кажа, че това е един от най-интелигентните и красиви филми в историята на киното. Разгръщането на историята и постепенното разясняване на основната мотивация на главната героиня и причините за нейното държание ми позволяват да разбера защо приемаме съдбата си. Признавам, че мога да се идентифицирам с нейното поведение. Кирстен Дънст в ролята на перфектната жена с живот мечта те държи в недоумение какво точно не й е наред до самия финал. Виж трейлъра тук.


 

Кланът Тененбаум (2001)
The Royal Tenenbaums

Две основни причини: 1. Не можеш да си поемеш въздух от смях между репликите на диалога (Това е моята осиновена дъшеря, Марго Тененбаум); 2. Сценографията е повече от гениална: всеки елемент в нея е изначално ужасно скъп, но със сигурност и секънд хенд или неремонтиран през последните четири десетилетия. Дрехите, къщата и атмосферата лъхат на адски упадък и мухъл. Лукс в декаданс, един вид. Виж трейлъра тук.


 

Калифорния (1993)
Kalifornia

Гледах го още като шестокласник през 93-а и оттогава искам да подстрижа всички на каре. Тепърва щях да открия Джулиет Луис като любима 90-арска актриса. Калифорнияе страхотен филм с нечовешка актьорска игра и фабула, която не омръзва, не тежи и не е чак толкова страшна, за да не го гледаш още поне няколко пъти. Обичам този детройтски артаджийсдки елемент от началото на 90-те, който може да се усети и в други филми като Неомъжена бяла жена. Виж трейлъра тук.


 

Опасни връзки (1988)
Dangerous Liaisons

Темата за истерична жена в исторически филм винаги ми е била интересна (Уинона Райдър в Невинни години, Изабел Аджани в Кралица Марго) заради времето, в което емоцията е трябвало да остава изцяло скрита. Респективно, актьорската игра в такива филми разчита само на истерия в погледа и леки изражения. Макар да говоря за любима книга от тинейджърските години, намирам филма за доста по-як. Екранизацията на този епистоларен роман държи първа награда за най-силен диалог в историята на киното, но впечатлява и с въздействащите междинни сцени на мълчание и погледи. Виж трейлъра тук.


 

Телма и Луиз (1991)
Thelma & Louise

Гледах го като дете, без да разбирам за какво става въпрос много-много, но си давам сметка, че именно с този филм съм започнал да развивам афинитет към заглавия на феминистка тематика. За съжаление вече не правят такива дълги кадри с жестоки панорами от каньони и хубаво кънтри, които да ти задържат вниманието за дълго време. Телма и Луиз е уникално бавен, точен и премислен филм. Да не забравя и Джина Дейвис в ролята на Телма, най-жестоката мадама сега и завинаги. Виж трейлъра тук.

Виж и любимите филми на Любо Урсини

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *