Партита по време на Covid: истински истории за нелегални събирания

„Не се гаси туй, що не гасне“ важи и за партита

  • 08.01.2021
  • от Ана Саботинова

Ако нещо сме се научили през годините, то е, че има ли търсене, винаги ще има предлагане. В случая на глобална пандемия, повсеместно затваряне на заведенията или казано на чист български – „локдаун“, съвсем очаквано беше ъндърграундът да отвърне на удара и шано събирания да почнат да се появяват на всяка крачка. Законът обаче си е закон, затова никой не изгаря от желание да се похвали публично, че не го спазва. Особено по медиите. Тук сме компилирали няколко истории от различни наши приятели. Всички за съжаление са истина, единствено детайли като имена и локации са променени, за да опазим анонимността на разказвачите.

Ето няколко истории, свързани с нелегалните събирания напоследък:

„Аз бях от щастливците да изпитам цялата строгост на закона. По празниците ме поканиха на някакво тайно събиране в един уж затворен бар. Викам си: „Щом им стиска на хората, те си знаят риска – аз какво имам да губя“. Кво се оказа обаче, като дойде цяла ми ти акция, десет патрулки и яко полицаи – всички гости също сме нарушители. Раздадоха страхотни честитки – 5 бона за организаторите и по 300 кинта на човек за всеки от нас, обикновените не-ВИП гости. Мани, чудесен подарък, вълшебна Коледа изкарах!“ А. Ж.

„Ох, каква глупост преживях по темата, не е истина. Бяхме в едно заведение, такова под земята. Явно нещо се е чувало през въздухосъбирателите ли, климатиците ли, никой не разбра, братче. Изведнъж на вратата се чука – полиция. Пичът, дето беше нещо като домакин, почна да шепти да сме си мълчали, нямали право да влизат, щели да си тръгнат. И ние, 40 души такива притихнали, никой не смее да гъкне. Е, колко да не вдигаме шум, то е ясно – чувало се е, че сме като в анимационен филм вътре. Изведнъж почна да се блъска на пожар, сериозни подкани да се отвори. Някакво момче се стресна и пусна властите. Тръгнахме да търсим човека, дето правеше партито, и

хоп, не щеш ли, той се измъкнал през другата врата. Голям смях.

Не за бармана де, на него му налепиха глобата.“ М. П.

„Бяхме в Швеция на парти. Уж полулегално. Ама се оказа, че не било. Само се появи една полицейска кола, нищо не казаха, само застанаха в далечината и това беше. Всички се пръснаха като хлебарки из района. То беше в гората, почнаха да се правят, че събират гъби. А тъкмо беше почнало да става яко. Сума ти пари и няколко часа полет за гъз път да види.“ С. Т.

„Има едно заведение, дето си работи от ноември още. Такова пишеш на човека, дето се занимава с тва, не знам как се води, хостеса ли, промоутър ли, братче... Та пускаш съобщение, казваш колко сте, кога сте там, той ви взима отстрани и ви вкарва. То е така разположено, че шум не се вдига.

Никой не вижда, никой не чува.

И вътре се пръска по шевовете. Ако си карал ковид, купонът е на макс, ха-ха.“ И. И.

„Ние решихме малко да мръднем до Мексико. Най-добрата идея евър. Оказа се, че там е като Берлин, само че на плажа – три дена парти за Новата, не можахме да се съберем после. Зулуми в Тулум, страшна история. Не можеше да се снима обаче, яко следяха за телефони, защото даже и за там минаваше граница. Абе точно като в Берлин, разцепващо техно. Мега добро!“ Х. К.

Защо има контроли, като няма откъде да си купя билетче?

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.