Новото усещане за независимост след изолацията

Свобода или смърт

  • 25.06.2020
  • от Тео Чепилов

Малко по малко животът се връща към нормалното. Светът преживя поредния катаклизъм. София даже излезе суха от водата, за разлика от много други мултимилионни градове. В момента обаче се намираме в онзи толкова интересен буферен период, когато трябва да се напаснем обратно към нормалното. Никога в историята обикновената седмична рутина не е била толкова трудна и не на всички промяната им понася.

Ето как новото добре забравено старо действа на различните типажи.

По време на карантината улиците в центъра на София бяха заприличали на 80-арски хорър филм – клошари с колички, намачкани вестници навсякъде и усещане за заплаха във въздуха. Чувството беше, меко казано, постапокалиптично. Направо намирисваше на зомби свършек на света. Съвсем резонно и заслужено, който и да се излъжеше да излезе, бързо-бързо тичаше обратно към дома, подканван към експедитивност от мегафоните на полицията стил „Прекратете употребата на съоръжението!“. В случай че примерно си седнал на пейка.

Карантината имаше и своите плюсове. За мен лично най-хубавото нещо беше да гледам лайфстайла на всички звезди и инфлуенсъри, дето се счупиха да ми се кекерчат по цял свят, свален до моето ниско, битово, панелно ниво. Но това съм явно само аз. Съседите ми се забавляваха по класическите начини, описвани с една и съща дума – чукане и чукане. Страхотна караница се разигра през първите дни на пандемията през балкона между два от враждуващите етажи: „Чуваме ви, като правите секс!“, „И ние чуваме, като не правите!“.

Най-важното, което карантината доказа недвусмислено, обаче беше, че можеш да пиеш и без да се забавляваш. Денят се делеше на часове за кафе и часове за водка, с уайт рашън за плавен преход. „Спазвам со­циална дистанция“ всъщност се оказа, че е фенси начин да кажеш „ходя по анцуг“. Накрая „Какво правиш?“ вече беше риторичен въпрос, а „Какви са ти плановете?“ – живо заяждане. Общуването стигаше до апатично разцъкване стил „Как си?“ – „Друг ден, същата карантина“.

Общо взето, театърът отиде на кино, киното – на майната си, но благодарение  на интернет поне цирк имаше.

Сега хората рязко се върнаха по улиците. Усещането в компаниите е като след лятна ваканция – всички не са се виждали от 3 месеца и си говорят как са прекарали почивните дни. Разказват си куриози и сравняват кошмарни истории. За съжаление хоум офис фазата за повечето офис труженици свърши и започва завръщане към добрите стари работни места. С няколко резонни промени – маски във входа, дезинфектанти на бюрото и 2 метра дистанция до кафе машината. Вече дори в най-стегнатите и сухарски офиси чукване с юмруче е общоприет заместител на ръкостискане даже сред служителите на преклонна възраст. Прегръдките и целувките пък вече си ги запазваш единствено за хора, за които би умрял – буквално и преносно.

Някои хора със свободни професии отказват да излизат от къщи и никой не може да ги принуди да променят мнението си. Няма и как да им се подиграваме – не е параноя, ако почти 400 000 са починали. Мерките за предпазване варират според човека – имам случаи на индивиди, дето си мият с белина морковите, и други, за които, ако си пипнал само три врати по пътя си, не е достатъчен повод за употреба на гел за сухо измиване.

Иначе в момента усещането в Центъра е много деветдесетарско.

Всенародната хипи любов е пренесена даже към случайни хора на улицата – енергията напоследък е като по фестивалите: усмихваш се на случайни хора, а за познати и приятели просто скачаш от щастие.

Все пак не сме виждали хора от толкова много време, че всяко лице е повод за радост. Даже това на кръвни врагове. В първите дни след пандемията тържествуваме от всеки вид общуване – без значение дали е с контрола в градския транспорт или с бездомник, който ни благославя по улицата. Животът навън е толкова по-хубав, че нищо не може да помрачи щастието ти. В тази връзка маските ни предпазват не само от вируси, а и от нежелани случайни срещи. Социалната дистанция също така е щит срещу прекомерна близост с хора, на които не държим.

И съвсем като по фестивалите всички трябва да са облечени секси, без значение на минусовите температури навън. Максималното разголване е задължително, даже с риск да ти замръзне трътката. Все пак гъзарията грее. Или поне погледите на другите създават едно илюзорно, затоплящо отвътре усещане за доволство и комфорт. В дните на това иначе толкова нетипично хладно и дъждовно лято. Нищо – важното е, че разполагаме с огромна част от градините. А пък повечето дупки, където така или иначе не трябва да ходим, вече за щастие няма как да ни изкушават.

Единствените, които, каквото и да се случва навън, са константи в своето съвършенство, естествено, са най-добрите приятели на активно живеещите хора,

а именно таксиметровите превозвачи.

Те както винаги имат проблем със света, но твърдо са решили да алиенират и малкото си останали клиенти. Сред непрекъснатия поток на съзнанието им са теории за конспирацията, класическо мрънкане, отричане на маските, псуване на правителството, дрифтене като модел на поведение на пътя или доброто старо пушене и слушане на чалга. Светът може да е чисто нов, но някои неща никога не се променят.

За киноманите тук подбрахме 10 филма, в които са разказани музикални биографии.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.