10-ТЕ НАЙ-ТЪПИ ФИЛМОВИ ТАГЛАЙНИ

Колекция от най-добрите примери за лоши рекламни слогани на филми

  • 23.01.2014
  • от Тео Чепилов

Таглайнът, или филмът, представен в едно изречение с рекламно драматичен ефект, е сред основните маркетинг оръжия на Холивуд. Най-добрите примери по темата за мен лично са този на „Социалната мрежа” - „Няма да спечелите 500 млн. приятели, без да си спечелите няколко врагове" или пък трудно преводимата поезия на "On the air. Unaware" – „Шоуто на Труман”, а епичният Scott Pilgrim Vs The World, разбира се, е "An epic of epic epicness". Но като всяко оръжие и таглайнът понякога гърми напосоки и взима невинни жертви – често умрели от смях. Много често таглайните са по-малко таг, повече лайн – ето ги най-тъпите от тъпите:

A*P*E: "Not to be confused with King Kong."

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

На кого би хрумнало да обърка двата филма – все пак става дума за огромна горила, която снове из небостъргачи и отвлича американска актриса – почти едно към едно историята на King Kong (1976), но снимана в Южна Корея и пусната на екран няколко месеца по-рано. Първоначално американо-корейската продукция носела гръмкото име The New King Kong, преди създателите на оригинала RKO да заведат дело за 1,5 милиона долара срещу тях – оттам и пояснителният таглайн. Това обаче не им попречило да разпространяват филма в Азия с имена, вариращи от The Great Counterattack of King-Kong и King Kong Returns до Super King Kong. Освен с уникален таглайн плакатът изобилства с препратки към модерни за 70-те филми – заглавието е изписано A*P*E по модела на M*A*S*H, даже са измислили значение на съкращението естествено (Attacking Primate MonstEr); бялата акула в ръката на звяра е директна препратка към „Челюсти”, а корабът поразително прилича на този от „Приключението на Посейдон”. Сниманият за 14 дни филм с бюджет за специални ефекти 23 000 долара се нарежда сред най-лошите продукции на всички времена – има рейтинг 2,2 в imdb и е включен в The Official Razzie Movie Guide – колекцията в дъното на киноиндустрията, компилирана от създателите на наградата „Златна малинка“.

HAPPY BIRTHDAY TO ME: "John Will Never Eat Shish Kеbаb Again."

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Явно новината, че Джони никога няма да яде шиш-кебап, трябва да всее ужасен ужас в сърцата на хорър феновете. Картинката с орално пронизания младеж помага леко да се създаде атмосфера, подходяща за 80-арски слашър, има само един малък проблем – никой във филма не се казва Джони, а момчето, което среща създателя си по начина, загатнат на плаката, е Стийв. Въпреки че при излизането си филмът не блести с нищо повече от обикновените тийн касапници и попада в списъка на хорър филмите, вдъхновени от празници (Halloween, Prom Night, Graduation Day, My Bloody Valentine и April Fool's Day), през годините той натрупва фенове и вече е приет официално за култов филм – даже когато през 2004 пускат DVD със сменена обложка, хорър маниаците бойкотират релийза и се налага студиото да поправи грешката си своевременно, като върне шиш-кебапа в играта. Интересен факт е, че за разлика от повечето подобни филми, той не е режисиран от силно интоксикиран младеж с баща продуцент, а точно обратното – от кино ветеранът Дж. Лий Томпсън, снимал години по-рано класики като „Оръдията на Навароне” и оригинала на „Нос Страх”. А, да – в този филм някой убива по особено изобретателни начини най-популярните деца в училище, които се казват – как? TheTopTen, или на български „10-те най”. Нищо чудно един ден на някой плакат за филм по действителна история да пише: „Тео никога вече няма да яде дюнер в Мимас”.

THE DAY OF THE DOLPHIN: "Unwittingly, He Trained a Dolphin to Kill the President of the United States."

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Този таглайн гласи: „Несъзнателно той тренира делфин да убие президента на САЩ”, и в общи линии разказва целия филм – Джордж Скот е биолог, който успява да научи делфините да говорят на английски с човекоподобни гласове. Да, толкова тъпо е, колкото звучи. Естествено, когато се разчува за пробива му, първата работа на лошите е да отвлекат делфините и да ги превърнат в килъри като планът за атентат е да закачат морска мина за яхтата на президента. Колкото и безумно да ни изглежда, този филм в разгара на Студената война е бил сериозен проект, адаптация по романа на Робер Мерл „Животно, надарено с разум“, а първият режисьор, нает от студиото да го заснеме, е не друг, а Роман Полански. Полански толкова се запалва по историята, че даже започва да пише сценарий и да търси локации за снимки в Англия, но точно тогава Чарлс Менсън и Семейството убиват жена му Шарън Тейт по особено жесток начин, превръщайки филм с делфини в последния приоритет в живота му. В крайна сметка режисьор на животинската теория на конспирацията е Майк Никълс, снимал няколко години по-рано „Абсолвентът“, но дори и това не спасява филма – при излизането си той претърпява финансов неуспех и въпреки че е номиниран за „Оскар” в категория „Най-добър звук”, а звездата – делфинът Алфа, е обявен за най-добро животно актьор на годината, The Day of the Dolphin е обект на подигравки до ден-днешен.

CRANK: HIGH VOLTAGE: "He Was Dead... But He Got Better"

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Ако не сте гледали Crank ("Огън в кръвта"), следва издаване на финал: в края на филма Джейсън Стейтъм пада от хеликоптер върху паркирана кола, отскача и се размазва пред камерата, като изглежда доста мъртъв. Оттам и таглайнът на продължението: „Той беше мъртъв – но се оправи”. Ако се загледаш по-внимателно в последните кадри на първата част обаче, виждаш, че има леки признаци на активност, а даже се чуват и два удара на сърцето, преди да почнат надписите, така че явно създателите на филма Марк Невълдайн и Браян Тейлър са си оставили вратичка за продължение. Във втората серия двамата все едно тотално са забравили от колко високо пада главният герой, и просто са решили един от проблемите му – заменят сърцето му с изкуствено, а за евентуалната му мозъчна смърт от сблъсъка изобщо не отварят дума. С това начало и с първата сцена, в която Джейсън Стейтъм изнасилва един от лошите с пушка, филмът моментално губи половината си фенове. Първият Crank е един от най-добрите екшън филми на 00-те и може би единственият без нито една експлозия, а Джейсън Стейтъм сам изпълнява всичките си каскади; вторият – ако не бяха някои належащи разходи на продуцентите, спокойно можехме да минем и без него. В края на Crank 2 Джейсън Стейтъм изглежда уж фатално изгорял в последната сцена, но все така успява да вдигне среден пръст към камерата, а в самия финал виждаме как мониторът за сърдечна дейност показва нормален ритъм след операцията му – така че няма какво да се самозаблуждаваме – идe и трета серия. Таглайнът най-вероятно ще е „Той беше много мъртъв... Но и това не ни спря!”.

LEAP YEAR: "Anna Planned To Propose To Her Boyfriend On February 29th. This Is Not her Boyfriend."

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Понякога в напъните си да заковат таглайна творците произвеждат гениални глупости – например тази: „Анна планираше да предложи брак на гаджето си на 29 февруари... Това (на плаката) не е гаджето й”. Не думай. Шокираща история, направо подходяща не за романтична комедия, ами направо за трилър, даже хорър – как така това не е гаджето й?! Иначе сюжетът е банален: момиче тръгва за Дъблин към гаджето си от много години с идеята да му направи предложение, на което не може да откаже – според ирландската традиция, ако ти поискат ръката на 29 февруари, трябва да приемеш. С тази гениална завръзка филмът тръгва в още по-дебилна посока – естествено пред влюбената Ами Адамс се изпречват сто перипетии, най-осезаемата, от които е момчето на плаката – Матю Гууд, по който естествено мацката лапва неусетно. Крайният резултат е толкова посредствен, че даже самият Матю Гууд си признал, че филмът се нарежда сред най-тъпите за годината, и побързал да се оправдае, че приел ролята само защото можел да си прекарва уикендите в Лондон. Поне в случая тъпият таглайн е помогнал много хора да осъзнаят колко е зле филмът, и да не го гледат, защото няма по-лошо усещане от това да са те примамили в киносалона с хитър маркетинг и още през първите 5 минути да осъзнаеш, че си дал маса пари за пълен шит – справка „Капитан Филипс” и „47 ронини”.

DIE HARD 2: “Die Harder”

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Това е от онзи тип идеи, които, като се предложат на масата по време на брейнсторминг, всички много се смеят – „Как да е таглайнът на „Умирай трудно 2”? Умирай по-трудно!” Ха-ха-ха-ха. В един момент обаче всички замлъкват и докато си бършат сълзите от очите, виждат, че продуцентът Джоел Силвър не се смее и съвсем сериозно им заявява, че това е таглайнът. Ако си спомняте мастития чичко от киноиндустрията с брадата във финала на „Истински романс” – Джоел Силвър е прототипът му, неслучайно Тони Скот е снимал как го разстрелват – просто е имал честта да работи с него по предишния си филм. Въпреки липсата на оригиналност и една доза предсказуемост таглайнът “Die Harder” се оказва отчасти истина – въпреки че не е велик колкото първият, „Умирай трудно 2” прави 240 милиона приходи, срещу 140 за оригинала. Освен това сцената с боя на крилото на самолета е уникална за времето си – макар вече да кара CGI спецовете да се смеят при спомена. Добре че рециклирането на таглайни не се е превърнало в мода, защото щяхме да имаме велики примери като „По-кървав спорт”, „Още по-труден за убиване”, „Съвсем над закона” и „Напълно изчезнал по време на акция”.

SUSPIRIA: "The Only Thing More Terrifying Than The Last 12 Minutes Of This Film Are The First 92"

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Този таглайн е гениален – „Единственото по-страшно нещо от последните 12 минути на този филм са първите 92”. С един незначителен проблем - филмът е 98 минути дълъг – както и да го мислиш, сметката не излиза. Ясно, че ако си гениален писател, не е нужно да си велик математик, но това се учи във втори клас. Иначе класиката на Дарио Ардженто е точно това – филм, който те хваща за гърлото в първите 5 минути и те пуска чак 91 минути по-късно. Ако почнахте да смятате на пръсти – шегувам се. Освен че е аритметично неправилен, този таглайн обърква американската аудитория, защото те го прочитат като филм, който започва скучно, но свършва страшно, затова студиото бързо го заменя с доста по-красноречивото: „Най-страшният филм, който сте гледали!” и „Веднъж като го видите, никога вече няма да се чувствате в безопасност на тъмно!”. Даже и без агресивната кампания, само благодарение на реклама от уста на уста, Suspiria става най-успешният филм на италианския майстор на ужаса и през годините се е превърнал в абсолютен култ. Плакатът с дебилния таглайн – също.

KILLER KLOWNS FROM OUTER SPACE: "In Space, No One Can Eat Ice Cream..."

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Филм със заглавие „Клоуните убийци от открития космос” няма как да е сериозен, затова таглайнът му „В космоса никой не може да яде сладолед” въздейства на първо ниво като една от многото простотии, за които публиката трябва да се подготви. На второ ниво това е пародия на един от най-великите таглайни на всички времена – този на Alien "In space, no one can hear you scream”. В космоса никой може да не чуе писъците ти, но в киносалона обикновено няма такъв проблем... ако ги има – в случая на хорър филма на Братя Чиодо преобладавали смеховете. Въпреки че Killer Klowns намерил своята правилна аудитория, а именно напушените калифорнийски скейтъри, че даже станал и се превърнал в култ, братята повече не се хванали да режисират, за щастие на индустрията. Вместо това впрегнали таланта си да създават кукли и ефекти за филми като „Критърси” и Team America: World Police – техни са и умрелите мишки в началото на филма Dinner for Schmucks, които с присъщия си първолашки хумор те обявяват за своя „mouseterpiece”, комбинация от “mouse” и “masterpiece”.

SCARY MOVIE: "No Mercy. No Shame. No Sequel."

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Пародията „Страшен филм” идва с големи обещания, формулирани ясно и точно в таглайна: „Без пощада. Без срам. Без продължение”. Все пак филмът се гаври с тийн хорър заглавия като Scream и I Know What You Did Last Summer, които са известни със склонността си да продължават до безкрай. Естествено последното се оказва далече от истината – за което братя Уейънс се извиняват в таглайна на „Страшен филм 2”, който гласи: „We lied”. Излъгали или не, Scary Movie не спира със сикуелизацията, като стига до 4, преди да задраска събитията дотук и да започне на чисто с рибуут на серията в Scary Movie 5. Иначе таглайните на останалите серии продължават безумната линия: Scary Movie 3 „Великите трилогии идват в комплект по три”, Scary Movie 4 „Четвъртата и финална глава в историята”, оказало се пълна лъжа няколко години по-късно със Scary Movie 5, за което обаче вече са били прекалено изморени и са сложили просто ръбатата игра на думи: „Evil is coming. Bring protection”. Все пак с близо 900 милиона долара, изкарани от всички издания на „Страшен филм” при няма и 200 милиона бюджет, напълно възможно да има и шеста част с много тъжен Чарли Шийн и таглайн от сорта на „Каквото и да напишем тук, вие пак ще го гледате”.

SILENT RAGE: "Science Created Him. Now Chuck Norris Must Destroy Him"

Тео Чепилов, таг-лайни, филми

Класиката от периода на дублираните пиратски видеокасети „Тиха ярост”, освен че включва Чък Норис за първи път в ролята на тексаски шериф, има и най-великия таглайн от серия тъпи: „Науката го създаде. Сега Чък Норис трябва да го унищожи”. Все пак това се случва в началото на 80-те, доста преди вицовете, когато всички приемат Чък Норис съвсем на сериозно, даже с гъст рус мустак като в случая. За да е още по-хубаво, в някои касетки таглайнът не спира дотук, а има още няколко изречения в допълнение: „Той е неунищожим човек, зареден със сили, които не можем да осъзнаем. Неспирен ужас, който в един финален сблъсък ще тласне Чък Норис до краен предел. Дори малко по-нататък.” И ако наистина искате да знаете – филмът разказва историята на едвам мърморещ бавноразвиващ се (оттам и заглавието), който, след като убива двама души и е тежко ранен от Чък Норис, попада в медицински институт. Там с него правят експерименти и с помощта на генно инженерство го превръщат в неуязвимо, непобедимо същество, което почва да сее смърт наред. На обложката на VHS касетката „Тиха ярост” е описан като първия съспенс филм на Чък Норис, а Variety го нарича „комбинция от хорър, кунг фу, уестърн, дама в беда и луд учен”. В края на филма Чък Норис естествено нашамарва яко с крак лошия и той пада в яма само за да се покаже отново на повърхността малко след като героят си е тръгнал. За съжаление така оставената вратичка за продължение не е използвана – а можеше да стане толкова хубава екшън-хорър-съспенс серия с таг-лайн на втора серия: „Науката не спира да ги създава – Чък Норис продължава да ги наказва!”.

Виж и селекцията на 10-те задължителни музикални филма за всеки фен.