Ние, самотните хора

И сам войнът е войн

  • 19.03.2020
  • от Антония Андонова

По данни на Евростат от 2017 година почти една трета, или 32,5% от домакинствата в Европейския съюз се състоят от един човек. Това включва и самотни възрастни хора, навършили 65 години. 

Достатъчно за самотата като статистика засега.

Имам приказна кухня. Кухнята ми се намира на Балканите, в стар висок блок от социализма, в София – столицата в полите на Витоша – и съвсем не е ремонтирана по последен писък, но в нея с истинска страст приготвям вкусна храна като този ориз с домати и подправки от градината на майка ми, със сушени червени боровинки и сушена хималайска люта чушка, която брат ми беше купил от някаква жена на улицата в Катманду преди две години. У дома звучи любима музика. Котката се мотае в краката ми и иска да танцуваме. И танцуваме. Сякаш никой не ни гледа. Защото никой не ни гледа. 

Ясно е, че основната причина за това да живееш сам по нашите земи по всяка вероятност е, че си страшен егоист и/или секс маниачка без душа, която трябва да тричаме днес, тук и сега. Или пък просто си грозен човек. А защо не и стара мома с 12 котки. Вероятно такъв би бил анализът по темата на експертите, заседнали пред входа на всеки блок от социализма на Балканите.

„Ама да живееш сам не значи, че си самотен“ – би коментирал дълбокомислено някой от не знам колко хилядите хора, които завършват психология у нас всяка година.

А може би просто наистина имаме всичко. Или поне много повече от бабите и дядовците ни, които са се взимали на по 18 години и никога не са ходили в Дубай за дълъг уикенд. И които един без друг в част от дните си са щели да гладуват.

И разполагаме с толкова много избор, че как да се спреш на един човек? Ами ако има някой по-подходящ, който да е онова „по-добро нещо“ в морето от добри неща, което вечно дебне зад ъгъла, но никога не идва, понеже винаги аха да го достигнеш и излиза нов модел смартфон с име от букви и цифри, който, ако не различаваш от предишния, в кой свят живееш?

Прочети и за смелостта във всеки от нас.

Или пък… Да сме сами ни харесва? Казват, че всичко е до навик. Кой е твоят най-солиден навик? Инстаграм? Фейсбук? Места с много хора – все хубави, с детски кожи и плътни устни. Там ли отиваш след работа?

С котката спираме да танцуваме, разбърквам ориза, сядам на стола и скролирам набързо. Всъщност… Ела тук, животно! Ела да те снимам. Ела бе, седни, катерица такава. Котката гледа към тигана – веднага отива на стори тоя кадър. Само още малко време от залеза на младостта си да прекарам в избора на филтър и съм в играта.  

Освен това е много трудно да поканиш някого на среща. Ами ако те отреже? Братле, виж първо профила на тая мацка хубаво. Имате ли общи приятели? Ако са повечко, може да й пишеш. Да не е твърде психо иначе. Ама тя е много… Никакъв шанс, човек. Тази е някаква – хем спортистка, хем артистка, сигурно й пишат по 500 човека на вечер, къде и ти ще се вреш? А и те мързи. И си уморен. И нямаш нерви. И имаш работа за вършене. И си дебел. И не ти е до това някаква да те слага в поредната френдзона. И може би наистина трябва да почнеш да ходиш на терапия, защото от много, много време хич не се чувстваш добре и чакаш да мине, ама не минава. И пиенето не помага. Ама тия пари сега не можеш да ги отделиш. Не и за това. Пусни си порно.

Да не говорим, че се напълни с феминистки и май в крайна сметка затова така станаха нещата, а? Тоя феминизъм много обърка отношенията между хората... Да. Колко жалко, че не е просто нещо, с което се събудих един ден, защото съм изгледала два холивудски филма за мацки с хубави трицепси. И не, не е нещо, за което си казах: „Много „инстаграмабъл“, ставам феминистка“. Аз просто искам да имам свободата да не играя роли, които ми тежат, и да следвам мечтите си, без това да носи смут. Защото, честно, аман от смут. Преследването на свободата е самотно начинание. И феминистко, изглежда. Когато си жена.

Виж и други размисли за самотата.

Встрани от всички тези толкова логични причини да избереш да прекарваш вечерите си сам обаче, вероятно би могло да се каже, че... Такова е времето просто. Това ни се падна от колелото на късмета на историята. Поздрави на Къци. В България може би се усеща по-малко, но тенденциите в стила на живот в света, към който принадлежим, са красноречиви. Отново според Евростат през 2016 година в Германия, Финландия, Естония, Франция, Латвия, Нидерландия и Австрия 40–45% от домакинствата са състоят от 1 човек. В Швеция, Дания и Литва пък процентът е над 50%.

Познавам  известен брой мъже и жени, иначе застъпници за традиционните ценности и семейните традиции, които живеят сами от години. На какво се дължи тази дупка между нагласи и поведение? Вероятно на това, че сме отгледани в една епоха, а сме се озовали някак рязко в друга. Времето е в нас и ние сме във времето. Прощавайте, но тези думи, уви, са много по-мащабни и космически, отколкото сме свикнали да мислим по чествания и церемонии.

Родихме се в преход. Глобално, не само локално. Самотните вечери вероятно са цената за онова „повече“, към което се стремим, откакто свят светува. Цената, която трябва да платим като цивилизация. И именно ние сме поколенията, които я плащаме. Напред, в бъдещето, сигурно ще са свикнали с новия ред на нещата, защото всичко е до навици.

Кое му е хубавото? Ами хубавото е, че имаш ли любов, без никакво значение е кога си се родил, стига да си човек и да носиш сърце в гърдите си. А ако си човек и носиш сърце в гърдите си, значи имаш любов. Вътре и винаги. Което е по-добре, отколкото на снимка от Свети Валентин с пет милиарда лайка.

Разбери и как се умира от любов по петсотин пъти на вечер.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.