Лятото не е време да те няма

Не се замисляш колко безкрайни са всъщност дългите летни вечери, докато не останеш сам

  • 25.07.2019
  • от Даниела Кръстанова

Нали трябваше през лятото всички да сме щастливи и влюбени, да се радваме на слънцето и летните дни, на морето и всичко хубаво, което ни предстои. Поне така е по филмите, по добре композираните снимки в инстаграм и животите на другите, които отстрани винаги изглеждат по-цветни, отколкото са.

А аз чакам лятото да си отиде, за да си дойдеш, понеже ни делят хиляди километри. Работата преди удоволствието, казват. Ще имаме нашата прекрасна есен и още много лета, каза ти.

А аз всяка сутрин си казвам, че лятото не е време да те няма.

Не се замисляш колко безкрайни са всъщност дългите летни вечери, докато не останеш сам. Колко са щастливи всички по откритите барове с непретенциозна музика, за които мечтаеше цяла зима. Не забелязваш на колко коктейли носят големите шумни компании или романтичните първи срещи, на които времето тече неусетно – преди да се почувстваш самотен. Не виждаш всички момчета, които дават якето си на някое момиче, облякло най-красивата си рокля и раменете ѝ са голи, докато не ти стане студено, но не заради времето.

Виж повече: Любовта е нахална

Не искам нищо повече от това да правим уж обикновените неща. Като спонтанен уикенд на морето. Да пътуваме дълго, аз да пея през цялото време, а ти отново да сменяш станциите с надеждата да не знам следващата песен. Искам да ми носиш куфара, който според теб пак е пълен с ненужни вещи, да те гледам на плажа, да ти се карам, че хвърляш пясък на кърпата ми и никога не се мажеш с лосион. Искам да се смеем на червения ти нос и да ти кажа, че отново бях права. Да ме хвърлиш в басейна и пак да ти се сърдя, но само наужким, а вечер да се разхождаме по плажа и още тогава да знам, че това усещане е толкова хубаво, че ще го помня завинаги.

Има моменти, които са простички, дори клиширани, обаче всеки трябва да изживее. И хич не били обикновени. През лятото е по-лесно да мечтаеш и да искаш да ти се случат хубави неща. Но и най-лесно да си тъжен, когато нещо не ти достига.

Сега парковете са пълни с двойки, хванати за ръце, които си делят огромни сладоледи под сенките или просто пият бира на някоя пейка. Никога не съм го смятала за приятно. Но минавам покрай тях, а без да искам очите ми се неудържимо се пълнят с тъга и си мисля – само ако беше тук...

Щях да съм щастлива навсякъде.

Ти си ми споменът за най-хубавото лято и за най-искрените усмивки, искам да споделя с теб дори и най-тъмните есенни дни и всички онези студени зими, които се надявам да ни предстоят. Заедно.

Човек понякога трябва да загуби нещо за малко, за да разбере колко много всъщност има. Колко хубаво е било да споделям с теб как е минал денят ми, да си направим пица вечер и после да се караме за одеялото. 

Виж повече: Най-голямото пиянство в живота ми си ти

Юли е, а ми се струва януари. Все едно е не най-хубавият и чакан месец, а най-дългият, който нямаме търпение да мине, защото щастливите празници и топлината вкъщи вече са само спомен.  Било вярно, че щастието зависи от много фактори. Досега винаги съм го свързвала с лятото, слънце, море, почивка, красива гледка, коктейл в ръката и боси крака на пясъка. Но точно сега всеки ден, преди да заспя, си го представям като един вероятно хладен и дъждовен есенен ден, в който ще те чакам на летището и в очите ми отново ще изгрее слънце. Едно е сигурно – лятото не е време да те няма.

Караш ме да... и това е достатъчно 

Търсиш още вдъхновение? Последвай ни в Instagram

Абонирай се за youtube канала ни и очаквай още много изненади!