Ужасно гореща събота в София. Снощи съм обикаляла пак кой знае до колко часа. Видях, че последно ти бях писала сутринта. Имам чувството, че някой ми раздира стомаха с шкурка. Нося медицинска топка на раменете си, не е глава. Отворила съм всички прозорци, имам нужда от проветрение.

Първата цигара ми създаде такъв организмен дискомфорт, че я загасих, преди да свърши. Обадих ти се, пак крещеше, затворих ти. Май ми се ходи някъде да опъвам фигурата по шезлонги. Не мога, цялото тяло ме боли, алкохолът ми е разказал играта. Спомням си, че снощи беше хубава вечер.

Снощи стоях като пълен идиот в компанията на няколко момчета и им обяснявах как за пореден път си ме излъгал.

Вече им е писнало да ме слушат. Никой от приятелите ми не те харесва. Всъщност аз също не те харесвам, но съм зависима, както някои хора са зависими от кокаина.

Отворих си социалната мрежа, всички са на плаж, затворих я. Адски много ме дразнят с мега филтрираните си истории. Жените сме нещо отвратително. Вярвам, че движещата сила при нас не са мъжете, а женската злоба и желание за превъзходство. Блага Димитрова много добре го е описала в онова пътуване към себе си.

Въображението ни рисува такива фантастични сюжети, че спокойно бихме могли да се съревноваваме за най-добро фентъзи при годишните филмови награди. На мен ми омръзна обаче. Това, че те обичам, вече изобщо не ми стига. Не ми се прощава повече. В началото си мислех, че прошката се дава за собствено успокоение, за да утихне гневната ти душа и да успееш да дишаш, без да усещаш "буцата" в гърлото. Не става, нито ми помогна, нито те промених, нито някога ще те направи такъв, какъвто те искам. Ако нещо не се получава, не го мъчи, така ми казват. А аз през цялото време мъчех само мене си. Виждах те, когато ти искаше, чувах те, когато на теб ти се говореше, целувах те, когато ти се целуваше.

Гадост. Да молиш за любов, както бито куче се жалва за помощ. Не мога повече. Твоята любов е грозна.

Държиш сърцето ми в ръце и го нареждаш като кубче Рубик. Не става. Не ми се пише повече за нас, копирам те във всеки следващ текст. Не ме обичаш, а може би и аз отскоро спрях… Изтърках се, намира ми се смисъл в друга муза, от тебе взех каквото взех…

Ужасно горещ ден е в София. Кипят живот, хормони. Комшията се разхожда гол на терасата. Твоят е по-красив. Летните хитове се чуват от всяка кола. За лятото се е изписало вече всичко. Имам една огромна чаша, в която си наливам бира. Проверявам за последен път дали не си на снимките с нея. Няма те. Слагам си банския. Изключвам си телефона. Надявам се в другата кола, да намеря усмивката си.

Пясъчни коси като твоите и солено сърце като моето…