Пясъчни коси като твоите и солено сърце като моето

Все така се изнизваме сутрин, навлекли само чифт дънки и едни тъмни тревожни очи

  • 24.06.2017
  • от Лили Йовнова

В един малък морски град ще опитаме да пренапишем историята. Да не повярваме и на дума от книгите, в които подробно е описана теорията: не се получават нещата между хора с пясъчни коси като твоите и солено сърце като моето. От дете не вярвах на дядо ми, когато казваше – всеки си знае своето.

Нека не оставяме желанието си да се пуснем обратно на течението, да не се отказваме заради някакви предания да намерим решението. Нищо че решение за подобни въпроси не съществува, защото всеки знае, че изобщо не си струва да се търсят очевидни отговори. Естественият ход на нещата ни е прекалено набит в главата.

Но когато обичаш, когато е толкова наистина, си склонен да вярваш на най-удобните неистини. Затова ще си повтаряме до безобразие, че при нас не важи точно тази схема, че не е възможно ние да сме проблемът. Аз ще вярвам на тебе, ти повярвай на мене – изцяло от това зависи да си откраднем още малко време.

И ще се крием по места, на които повече не отиваме, защото ни е писнало да ни сочат с пръст и да казват колко не си отиваме.

Нека не водим безсмислени спорове, когато можем да обикаляме този миниатюрен град и да опропастяваме дворовете на старите моми, които никога няма да знаят какво е някой като тебе да ги държи. Някой, който изобщо не го интересува дали са цъфнали цветята, дали това лято ще стане смокиновото сладко. Когато дишаш във врата ми, единствената ти мисъл е, че не можеш да позволиш тази еуфория да е кратка.

Аз тайно слушах какво ти разказваха рибарите преди няколко лета, когато мислеше, че съм прекалено далече, за да разбера, че си се отказал вече. Но нека този път поне опитаме да пренапишем тази крива история. Не отричам, че досега все са се давили в моето солено сърце, но и аз, и ти знаем, че развоят може да е пределно различен, ако ме подържиш малко по-силно в ръце.

Има още толкова много неща, които искам да направим. Хиляди варианти можем да измислим, за да ни е по-леко да забравим... че краят на всичко това ще е напълно безславен. Но дотогава, хайде да не се поддаваме. И двамата сме безупречни в това да разиграваме. Ще те науча да скачаш от скалите.

Право в дълбокото. Аз обещавам да не си проличава колко ме е страх от високото и колко мразя да завися от някого.

А ти ми дай нещо, с което да се самоубеждавам по-късно, че не е било напразно лятото.

В този малък морски град и двамата отлагаме неизбежните случки и издънки. Нещата ще са задължително грозно прозаични – ти или аз се изнизваме една сутрин, навлекли само чифт дънки и едни тъмни тревожни очи. Макар че и двамата бяхме наясно – това не беше предвидено да продължи. Колкото и да е естествено, не бива да влизаме в драмата. Това никога не е пасвало на отношенията, които си имаме двамата.

Днес обаче тази кражба на лято тепърва започва и на мен не ми се мисли за край. Качи се в колата, остави си главата и нека отиваме към този малък морски град, където всяко докосване ще е предпоставка за рай.

Когато си си тръгнал, но на телефона ти изписва "имате 1 ново съобщение".