Да си остане между нас

Когато те попитат за мен, недей да казваш истината, ти си мъж. Кажи им само каквото трябва да чуят. Кажи им колко късно ставам и че съм пристрастена към ко̀лата. Също, че не мога да готвя и не обичам да чистя. Кажи им, че не мога да играя белот с мъже. Обясни им, че не слушам никой и постъпвам по детски, когато съм обидена. Кажи им как след първата чаша вино си лягам, без значение дали съм вкъщи и слушам Горан Брегович.

Абе все такива неща, дето не се преглъщат. Кажи им ги, за да те разберат както искаш.

И аз ще им разказвам само това, което искам да знаят. Как не си подреждаш обувките и се спъвам всеки път, как вече станах алергична към футбол. Ще им кажа как все ми даваш уроци за живота и обичаш тъпи романтични филми и колко пъти слушам, че майка ти прави по-хубави палачинки. Ще кажа колко ме дразниш, че разбираш някои неща повече от мен. Това ще им разкажа, когато ме питат за теб. Но ти обещавам, никога няма да им кажа, че познавам всеки твой поглед, когато си ядосан или влюбен, и онзи жест, който правиш, когато мислиш. Защото има някои неща, които трябва да си останат между нас. Там, когато затворим вратата и повече никой не знае какво точно се е случило, освен мен и теб. И там стават празни всички съвети и клетви на приятелите ни за другия.

Не им казвай какво става, когато затворим вратата и сме само аз и ти. Не им разкривай този свят.

Как си пожелаваме мечти на звездите и спорим коя е най-ярката, как пушим в леглото и никой не се ядосва, ако обърнем пепелника.

На никого не казвай, че знаеш всички нюанси в ириса на очите ми. Не издавай как си беля лака на ноктите, когато съм нервна, нито че знаеш точно как са подредени луничките на лицето ми. Не им издавай, че никога не съм била твоята „петък вечер”, а винаги кафето в събота, аз няма да им кажа, че си бил моето 24/7. Недей да казваш, че в нас имаше душа, че ми говориш повече, отколкото ме целуваш. Премълчи, че заедно четем стихове и измисляме форми от облаците.

А когато те попита баба ти какво е станало с онази прекрасна приятелка, кажи ѝ, че не съм била толкова добро момиче. Когато те попита приятелят ти, кажи му, че съм била твърде добро момиче. А когато те попита тя, ѝ кажи, че си бил добро момче, а аз не. А щом ме попита сестра ми, ще ѝ кажа, че само теб съм те обичала наравно с поезията. Когато ме попита той за теб, ще му кажа, че всяка следваща любов е по-силна от предишната.

Вярвах, че имаме цялото време на света, а всичко се случва толкова бързо. Вярвах, че можем да обичаме вечно. Вярвах, че не съм дете.

А сега знаеш ли кое е най-тъпото в цялата работа с порастването? Това е осъзнаването на една истина, която може да те убие и възкреси със силата и изненадата на бумеранга, който не се връща – ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА! И така трябва да бъде, и няма значение, че ти ме познаваш най-добре от всички и аз те познавам най-добре от всички. И това не трябва да им казваш!

Ти си оставаш моето „веднъж в живота”, никога няма да разкажа на никой друг нашите приказки, нашите сънища. Не искам никой да знае, че моментите ми с теб са ме държали винаги в делта-състояние. И като те питат пак, спомни си! Недей да казваш истината, ти си мъж!

Така е! Един без друг, не означава , че не сме един за друг.