Кои са „Жените, които създават история“

Малко след масовата истерия покрай един спорен ден – 8 март, ви представяме нещо далеч по-приятно от зюмбюлите по пет лева и розите по десет и нещо. Проектът „Жените, които създават история“ е едно достойно дело на доброволци, студенти, историци, литератори и всички желаещи да събират, пишат и споделят малко известни и често забравени истории на българки със следа в науката, изкуството и обществената сфера. Проектът се провежда през целия месец март в рамките на #Месец НаЖените от историческата платформа „Моята българска история“ и

цели да ни разкаже за всички онези знайни и незнайни български дами, които в далечното и близкото минало са били истински пионери в своята област и са оставили следа в българската история.

„Жените, които създават история“ поставя важни въпроси, като „Защо жените присъстват в учебниците по литература по-често като персонажи, но не и като писателки?“, „Колко от жените в учебниците по история са там заради собствения си принос, а не като аксесоари към царе, съпрузи, бащи?“ и „Защо историята на жените най-често се пише от мъже?“. Организаторите поглеждат към биографиите на първите български жени архитекти, учени, лекари, към малко известните творби на български писателки и художнички с цел да популяризират техните непознати, но вълнуващи истории и да припомнят техните забравени достижения. Най-приятното е, че проектът е напълно отворен за всички желаещи и всеки може да се включи, като пише, редактира и споделя истории във виртуалната им карта и в специалната страница на начинанието в Уикипедия.

Ние лично подкрепяме мнението на организаторите, че „Постиженията на българските жени са бели петна в българската история“, и леко засрамени от този факт, се радваме, че положението малко ще се промени. Така че, ако и ти си в кюпа с гордост в сърцето от женската инвазия на всички фронтове, те съветваме да хвърлиш едно око на историите на Анастасия Головина и Тота Венкова със забележителни постижения в медицината, обвързаните с политика – царица Елеонора, царица Йоанна, Людмила Славова, Надежда Станчова – лейди Мюър, българската юристка, общественичка и авторка на публицистика Вера Златарева, архитектките Виктория Ангелова-Винарова, Теодора Петкова и др., художничките Анна Крамер, Бинка Златарева, Бистра Винарова, Васка Баларева, Васка Емануилова, писателките Елисавета Багряна, Олга Чавова, Пенка Чолчева, Санда Йовчева, Фани Попова-Мутафова и още и още.

А сега слагай червило, опъвай знамето „Женска сила“ и прочети. Може пък да се припознаеш, преоткриеш, а току-виж и забележиш някоя прапрапрабаба, с която да се гордееш. Заслужава си!

Прочети и за жените, които крепяха света на раменете си, докато си нанасяха червено червило.