ЛЯТНА ОМАЯ И ПОТЪВАНЕ В БЕЗКРАЯ
Когато цъфнат липите
Когато цъфнат липите, настъпва безвремието. Във въздуха се смесват магически настояще и минало. Усещаш по небцето си вкусните палачинки на баба и липовия чай, който ти правеше.
Това време е вълшебно, само едно затваряне на очите те дели от спомени, които се усещат по-реални от днешния ден.
Всяка година по същото време, когато липите изпълнят пространството със златните си цветове като малки пърхащи феи, техният аромат ги превръща в безценен времеви портал.
Докато се разхождаш през топлата и лепкава лятна нощ под короните на дърветата, сякаш усещаш как за ръката те държи първата ти любов. Първите летни целувки, разтуптените сърца и сладкият аромат изпълват съзнанието ти и отново си на шестнайсет.
Липите като едни природни магьосници бъркат с омайните си ухания в съзнанието ти и те карат да вдишваш щастието на никога неотминаващото време.
Сега можеш да си колкото-и-да-е-годишното си Аз. Смееш се като дете, обичаш с младежко неопетнено сърце, опитваш се да хванеш падащите пера на птиците и мечтаеш да покориш света.
Искам цяла година да е лято, за да не изчезва никога този вълшебен ароматен момент. Да мога заради липите, тези уханни кралици, винаги така леко да прокарвам пръсти през времето, рушейки неговия естествен ход и правейки го неподвластно на природните закони.
Искам през летните нощи всяка любов да е първата, да броя падащи звезди и да вярвам в приказки. Искам златни цветчета в косите, искрящ аромат по кожата и да се превърна в горска нимфа.
Защото, когато цъфнат липите и дъждът завали, тогава се сбъдват мечтите и умират всички тъги…
редакторите
