СТОЛИЧНО КИЧОЗНО

Стига си плюл провинцията, София е ужасяващо кичозна. Настина ли не вярваш?

  • 28.03.2016
  • от Псевдомаврикий
  • снимки: matadornetwork.com

Преди време във Виена се състоя особено интересната архитектурна обиколка Vienna Ugly, целяща да покаже най-неприятните и ненамясто сгради в иначе прелестния град, често сочен за най-добро място за живеене в света.

Както казват организаторите на бързо придобилата популярност инициатива – „Красотата би могла да бъде скучна, но грозотата – никога.”

В смисъла на Виена това вероятно е напълно вярно, но не и в смисъла на София, в която грозотата дебне зад всеки ъгъл, изскачайки очаквано и неочаквано, нахвърляйки се върху спокойната ти разходка с настървението на съвременен архитект, желаещ мигновено да прибере парите на необразована и жадуваща императорски кич мутра. Това е и проблемът на милата ни столица – в нея грозотата завладява пространства толкова бързо, че скоро ще можем да направим една твърде, твърде кратка архитектурна обиколка, наречена Sofia Beautiful. Една от основните причини е съвременната архитектура, а тук ще нахвърляме най-тежките примери за това, какво се получава, когато сериозната финансова инвестиция се срещне с плашещата липса на вкус.

САН СТЕФАНО ПЛАЗА

Източник: WhATA

 


Зад подходящо помпозното наименование се крие най-новият архитектурен изрод, издигнал тромава снага срещу нелицеприятната сграда на БНТ на иначе любимата ни улица „Сан Стефано”. Престъплението срещу добрия вкус е двойно, защото се пресича и с ужасна несправедливост с историческата ни памет. Някога на същото това място се издигаше обрулената от времето (но не и съвсем съсипана) пивоварна на братята Прошек – едни от първите инвеститори в новоосвободена България, умни и образовани чехи, допринесли за по-добрия вид на новата ни столица (благодарение на тях днес имаме Лъвов и Орлов мост), както и за по-доброто ни настроение, благодарение на своето Прошеково пиво. Днес на мястото на едно от най-важните предприятия в София се намира умопомрачително еклектична като силует и подута като бременна великанка офис сграда, която ще помести редакции, централи и магазини в уж модерната си утроба. Нищо че не се връзва с абсолютно нито една сграда наблизо и стърчи като болезнена подутина, видна още от „Царевец“ и „Иван Асен”.

ДОМЪТ НА ЕВРОПА


Нямаме късмет наистина. Дори сградата с романтично и много евроатлантическо име „Домът на Европа”, в която се помещава представителството на Европейската комисия тук, е плашещ модерен мутант от стъкло и бетон, затрил непретенциозната къща във виенски стил, някога дом на Стефан Стамболов.

Сравненията с манхатънската Hurst Tower са на място – не защото т.нар. Дом на Европа е съизмерим, а защото е очевиден опит за копиране на добър архитектурен проект – уви, съвсем нелеп и не на място.

В крайна сметка дори онези, които не са били никога в Ню Йорк, могат да съпоставят визуално двете сгради. На бас коя ще спечели по точки.

„АСАМБЛЕЯТА” НА ВХОДА НА СОФИЯ


Някога градовете са били крепости с внушителни порти, през които да преминеш, за да влезеш. Още по-рано входовете са били обособявани от триумфални арки, които да ти вземат акъла и да ти покажат колко велики и всепобеждаващи са местните. Кофти работа, но София не е такава. Влизайки откъм летището, виждаш сивия панелен пейзаж на Дружба, а пристигайки от Сърбия, те посреща не по-малко милата редица блокове в крайните части на „Люлин“. Когато пристигаш откъм Пловдив (а може би от Истанбул), движейки се по „Цариградско шосе”, попадаш на наистина невероятен ансамбъл.

Усещането е фантастично – няколко недостроени, тепърва започнати и отдавна завършени сгради се гънат напред, нагоре, назад и настрани в отчаян опит да докажат колко по-модерна е всяка от тях и колко малко й пука за всички останали.

Всички са великолепни до ослепяване, но любима ни е „Наклонената кула”, чиято трагична съдба на Шекспиров герой вероятно ще я остави завинаги недостроена, докато някога не рухне в Хамлетов трагизъм.

„ВОЕННОТО НДК”

Източник: OffNews


Сякаш непрестанните експерименти с НДК и особено с околното пространство не са ни достатъчни, та в непосредствена близост до Двореца преди няколко години издигнаха нелепото нещо с много, ама наистина много прозорци и чудно кодово име „Национален армейски комплекс“. Хората бързо го нарекоха „Военното НДК” най-малкото защото не бяха наясно за какво точно ще служи, но бяха чули, че е собственост на Министерство на отбраната. Учудващо или не, там също не бяха съвсем наясно. Затова първо използваха терена на някогашния Военноисторически музей (който не изглеждаше никак зле и поне беше нисък), за да издигнат на негово място класически постсоц мастодонт на „модерната” архитектура, която очевидно не признава за нищо нито околните сгради, нито елементарната функционалност на сградата. Покрай политическите трусове в държавата, след като тя наля милиони в строителството, набързо забрави за сградата, а наскоро поднови ремонтите и довършителните работи по нея. За които си наясно кой плаща, нали? Ама поне е хубава. Ох…

И ВСЕ ПАК ОБИЧАМЕ СОФИЯ