ПРИЯТЕЛ И БЕЗ НУЖДА СЕ ПОЗНАВА

С годините стават все по-малко, но пък радара ти за истинските става все по-точен

  • 03.03.2016
  • от Пам Велидис

Има такива дни, когато музиката у дома звучи толкова силно, че съседите искат да взривят къщата ми. Самата аз се взривявам вътрешно, защото оглушителната музика е, за да не чувам собствените си мисли. Тя е последното лекарство за много хора, които  изпадат в състояния на апатия или отрицание към света, защото изкуството лекува.

Има и други извори на лечебни свойства и това са устойчивите отношения.

При проява на такива интровертни фази - без значение причините - просто се изключваш. Думите на хората наоколо сякаш не достигат, а виждаш само движещите се устни. Единственият човек, който може да ти помогне сякаш си самият Ти.

Това в една по-зряла възраст е познато на всеки, защото човек има различни трудности в живота.

Близките ни хора не се отказват от нас дори когато самите ние започваме да се отказваме от себе си.

Търпят променливи настроения, изолация, заядливи коментари, темерутщина и рев с глас на публични места за забавление.

Понеже съм била от всяка страна, се чувствам страшно нелепо, когато някой около мен преживява труден момент и нямам представа как да реагирам. Искам да дам всичко от себе си, а това се оказва най-често присъствието ми.

Актуално някои от най-ценните ми хора сега са съсипани поради една или друга причина. Точно когато аз се почувствах малко по-стабилна. Не мога да си позволя да съм тъжна задълго вероятно защото нямам нужда от това.

Не искам да се отпусна и пак да съм в моя ад, който си е различен за всеки, защото, когато съм там, дори да не си личи, нещо в мен умира. Това, което не осъзнавам във вихъра на тъгата, е, че след като нещо в теб самия умре, то води до пораждането на нови неща.

Освен че искам да съм силна за себе си и защото мога, искам да съм силна заради моите близки, а те реагират често с „ние само ти мрънкаме“ и ме карат да чувствам безполезност, защото няма как да съм полезна освен с подкрепата си. Понеже човек е част от себе си, а останалата част са неговите приятели.

Ако мой близък страда и се чувства така, сякаш е приемник на чужда емоционалност, която го задушава от околния свят и отхвърля всичко чрез гняв или отрицание, мога да открия самата мен в него.

Тогава съм: Хей! Не бъди добър приемник за вредни недостатъци, а се стреми да бъдеш пример с преимуществата си. Изживяваш си драмата, за да си тръгне сама и на нейно място да дойдат нови начала.

Приятелството е тази междуличностна връзка, която е потенциално най-човечна и постижима в моята скала. Приятелите се познават в нужда и без нужда. Нито нещастието, нито щастието на моите близки ми тежи.

Лесно е да бъдеш до някого, когато той е във вихъра на успехите си и имате забавни общи изживявания, но лицето на близостта се проявява, когато си до този човек в моменти на криза. Както и в моментите, когато постиженията на твой близък са толкова главоломни, че предизвикват завистта на всеки друг около вас. Не мога да завиждам. Още по-малко на приятели. Първо, защото е излишно, и, второ, защото съм убедена, че всеки заслужава да бъде щастлив с невероятно хубавите неща, които му се случват. Щом се случват на него, то това вероятно е урок, че ако се нахъсаш, може да постигнеш своите прекрасни изживявания. Твоите са си твои, неговите негови. Научиш ли се да се радваш на чуждото щастие, то се превръща и в твое.

През пътя на живота хората често се променят заради вкуса на тъга или щастие, но погледни го...

Той е твой приятел и докато го откриваш там всеки път, когато погледнеш в очите му, бъди до него – и в хубаво, и в лошо. Сам си го избрал, допуснал до себе си, преоткривал достатъчно пъти, за да знае повече за теб, отколкото ти се познаваш на моменти.

Няма по-голям човек от този, който може да е искрено солидарен с всяко живо същество и без да се надскача границата на глупостта, да е способен да не вреди и по този начин да е своеобразен приятел дори с враг.

Ако не искаш да помогнеш, помогни, като спестиш негативно отношение и открий къде да изливаш позитивите си.

Това те прави ценен за света. Човек, който се е научил да е приятел не на всеки, а там, където чувства, че може, е най-голям приятел и на себе си, защото не прави компромис със своята същност, а само я развива към откриването на нови чисти приятелства. Успех, приятели!

 Виж още за едно почти митологизирано приятелство - това между жени