КОЕ Е ПЪРВОТО - ТЕЛЕВИЗОРЪТ ИЛИ РОДИТЕЛЯТ?

За възпитанието в ефира и има ли то почва у нас

  • 03.02.2016
  • от Рая Синева

„На това ли учим младите хора? Това ли им показваме?“, възмущава се млада дама. Поводът е лесбийска сцена в телевизионен сериал. „Ще ги научим на толерантност“, опитвам се на свой ред да влея малко разум аз. „Ще им покажем, че хората са различни и любовта може да бъде различна“. „Не! Това си е чиста реклама на лесбийството“, отсече младата комсомолка, все така разпалено и въодушевено, сякаш натоварена с мисията да спаси  младежта от бича на капитализма. 

Точно в този момент се замислих за онзи до болка познат въпрос – „Възпитава ли телевизията?“. По-добра традиция винаги когато в телевизионен ефир се излъчи нещо със съмнителен морал (за пример – всеки нов ВИП, Биг, Ол Старс или какъвто там му е редът Брадър), всички вкупом надаваме вой, сякаш сме последните стожери на морала. „На това ли учим младите?“, „Така ли ги възпитаваме?“, „Такъв ли пример им даваме?“ и така до втръсване.

Да разчитаме на телевизията да възпитава децата ни обаче е всъщност доста удобна абдикация и бягане от отговорност.

То е също толкова наивно, колкото да разчиташ на компютъра, таблета или телефона да възпитават подрастващите до пълно изтощение на батерията. Телевизията информира, забавлява, много често втрещява, но никога не е имала за цел да възпитава. Възпитанието си е работа на родителите.

Да, ама тя социалната среда също е много важна, ще ме контрират някои. То детето гледа телевизия и иска да прилича на героите, които вижда, и ги копира, и също като тях може да тръгне по наклонената плоскост и т.н., и т.н. Така е – външната среда е фактор. Не е обаче оправдание. Телевизията имитира живота и всички възможни типажи, които се подвизават в него. Показва ти добрите, лошите, умните, тъпите, лесбийките, гейовете, нормалните и различните, интригантите и моралистите, убийците, тези, дето ги хващат, тези, дето ги пускат... Всички онези, които ги има и в реалния живот, возят се до нас в автобуса, работят с нас в съседната стая, пазаруват с нас в магазина, стоят зад ъгъла и чакат да ни срещнат. Може да живеят в риалити формат, но много по-възможно е да живеят в съседния апартамент. И ако искаш да имаш що-годе реалистична преценка за живота, тези образи е по-добре да ги знаеш. Да ги разпознаваш и различаваш. Да знаеш от кого да се пазиш и като кого да внимаваш да не станеш. Ако някога си подсказвал на детето си, че Баба Яга не е добра жена, нищо, че живее в шоколадов рай, по същия начин трябва да му подскажеш кое от малкия екран става и кое не. Повод да му кажеш: „Тези хора са различни, но ние трябва да сме толерантни към тях“, или пък повод да го предупредиш: „Тези са брутални простаци – никога не ставай като тях“. Всъщност, ако я използваме умно, телевизията може да бъде не просто удобна илюстрация на живота и неговите хора, но и достоверен инструмент за възпитание. Инструмент, с който да научиш детето си да различава доброто от лошото и да знае от коя страна да застане.

Не е лесно да възпиташ в избор, но малшанс, това е неизбежна отговорност на родителското тяло. Защото рано или късно реалността се пренася от малкия екран в малкия ни личен свят. И когато това се случи, няма да можем да сменим канала.

Какво е скритото послание на рекламите виж тук