НЕПОСИЛНАТА ЛЕКОТА НА ВЕЧНИЯ ОПТИМИЗЪМ

Ако всички ние сбъднем мечтите си, кой тогава ще върши мръсната работа?

  • 30.01.2016
  • от Илина Григорова

Омръзнало ли ви е също като на мен от всички онези напомпани, изкуствени слова, които настоятелно се опитват да ни внушат, че сме способни на всичко? Като например: „Съдбата е на страната на смелите!“, „Зарежете всичко, започнете наново!“, „Не мислете за вчерашния ден, него вече го няма, живейте днес!“, „Работата ще напълни джоба ви, но не и сърцата ви!“ (защото е абсурдно  да обичаш работата си), “Животът е труден, но не и невъзможен“, „Някои чувстват дъжда, а други просто се мокрят“. Мотивират ли ни те наистина, или ни карат да се чувстваме още по-зле... дори виновни? Че, видиш ли, в момента не сме мега милиардери и не караме майбах, защото просто не сме го искали твърде силно. И как ще вземем поуки от грешките си, ако забравяме постоянно това, което сме преживели в миналото и живеем единствено днес?

Често се опитват да ни внушат, че трябва да живеем всеки ден, все едно е последен, защото още утре може да ни блъсне я кола, я влак. Истината е обаче, че това рядко се случва. Животът най-вероятно няма да свърши утре. И цял живот ще се наложи да живеем с решенията, които сме взели днес. А техните последствия може и да не ни харесат. Всеобщо прието е мнението, че истински и пълноценно живеят онези, които са смели, активни, дейни, идейни и подобни неща. Няма да видите надпис: „Животът е еднократна оферта, използвай я добре!“ на картинка с човек,  хапващ KFCи гледащ  поредния сериал на НЕТФЛИКС.

По-точно ще видите картинка с такъв човек, който обаче е нещастен и депресиран, а до него друг, но щастлив негов колега, който се спуска със ски от висок връх или полита с делтапланер. И той ще е с надпис: „Живейте смело, бъдете смели, бъдете всичко друго, но не и като онзи, дето се тъпче с пържени крилца“. Питам се, ако за мен пълноценен живот е да се излежавам до късно в неделя сутринта, да не излизам от пижамата цял ден и да гледам накуп Orange is the new black.

Живея ли пълноценно, щом това ме прави щастлива, или пълноценен живот е само онзи, който е подходящ за надъхващите Фейсбук картинки?

Ако всички ние захвърлим гадните си работи, които ни потискат, ако всички ние смело напсуваме шефовете си и заминем да живеем в Родопите, ако всички ние откажем да си цапаме ръцете с нещо друго освен с мастило, как тогава ще се върти светът? Ако всички без изключение сме родени за нещо велико, стига само наистина, ама наистина силно да го пожелаем, кой тогава ще произвежда хартията, върху която  да пишем произведенията си ала Буковски или Достоевски? Ако всички автомонтьори например решат да бъдат летци изтребители, защото искат да живеят смело? Или пък всеки един барман заживее  в Южна Франция и започне да произвежда собствено вино, защото това му е мечта? Възможно ли е да живеем в свят  единствено и само на писатели, режисьори, актьори, изобретатели?

Ще има ли кой да ни върши „мръсната работа“, ако сбъднем мечтите си? Или пък нейде по земното кълбо има поне един виртуозен пианист, който още от малък е мечтал да бъде сценичен работник?

Нека да погледнем истината в очите. Не всеки от нас ще остави дълбока, неизлечима следа след себе си. Не всеки от нас ще води живот, за който да се разказват истории, да се пишат биографии, да се дават като пример за околните.

Не всички от нас ще променят каквото и да е от заобикалящия ни свят.Някои от нас едва ще успеят да променят себе си.

За тези от вас, които обаче ще постигнат ВЕЛИКИ неща, за тези от вас, които ще се превърнат в главно действащо лице на колонки във вестниците, за тези от вас, които ще намерят например девета и десета планета в Слънчевата система, ние, обречените на безславие, ви поздравяваме! И ви молим за едно: когато пристъпвате по червения килим на живота с пет звезди, когато взимате наградата си за цялостен принос, когато казвате думите си за благодарност: не забравяйте онези от нас, които ви носихме кафе или бира в заведенията, където творяхте вашите творби, променили завинаги литературата, ние, които помпахме гумата на колата ви, за да стигнете на онази ваша среща, на която получихте финансиране за полет до Сатурн, ние, които в училище ви учихме да пишете ченгелчета, а-та и б-та, за да може после вие да напишете А-то и Б-то на вашия запомнящ се живот.

И, вярвай ми, не е чак толкова лошо да си обикновен.