АЛО, МИНАХА НЯКОЛКО ГОДИНИ

Когато петък вечер те връща към стари приятелства, а не към ласки на непознати

  • 23.10.2015
  • от mirmasta

Интереснен петък беше. Ден, започващ с обичайната работа и завършващ с анализа на един от най-съществените въпроси поне за нежната половина от човечеството. Докато повечето социални хора в цветуща възраст обикаляха нощните заведения, редувайки цветни светлини със силна музика и още по-силни напитки, аз говорех по телефона. Много дълго и съсредоточено. Не знам колко точно време съм държала "слушалката", но съдейки по прекъсването на разговора на всяка 60-а минута, сме приказвали близо 4 часа. Разговор с шокираща продължителност дори за телефонната разпечатка на нещастно влюбена тинейджърка. Безспорен рекорд за мен и смартфона ми.

За тази част на денонощието имах съвсем други намерения, които трябваше наполовина вече да се бяха случили. Вместо това обаче стоях на телефона, поглеждах едновременно гузно и надменно часовника и се оставих в ръцете на ситуацията. Закъснях толкова много за среща, че ми се стори излишно да звъня да не ме чакат. Пълен обрат не само в плановете ми за вечерта, но и в мен самата. Обаче, колкото и тази картинка да звучи нелепо за същността ми, поведението ми да е несериозно, а разсъдъкът – крайно нетрезв, аз прекарах тази вечер перфектно. Това бяха 4 часа в компанията на стара приятелка, в които преминах през цяла амплитуда от емоции, смях се със сълзи, мълчах, развивах теории и изслушвах одата на радостта й. Не я бях виждала от няколко години. Толкова дълбоко потънах в историите й, че можех да ги нарисувам на коляното си. Безценно!

Всеки така го е завъртяло личното му ежедневие, че се самовъзпитава да мисли и отделя време единствено за своите приоритети. Работа, пари, ангажименти, любов, семейство и малко откраднато време за тези, които са най-близо до цялата тази програма. Обаче в досегашния ти живот е имало и други важни хора. Близки приятели, с които, макар пътят ви да се е разделил, са допринесли много за сегашното ти Аз.

Добавили са някоя друга тухла към порастването ти, научили са те на принципи и заедно с теб самия са запълвали дупките в характера ти. Все неща, които малцина са способни да свършат.

Работата е там, че не че не се сещаш за тях, ама си ги оставил на по-долните редици в програмата и вече втора, ако не и пета година не остава време за тях. Аз обаче все повече мисля, че именно те са онази брънка от веригата, която ще направи ежедневието ти психически здраво, а деня ти завършен красиво. И този момент ще засити душите и на двама ви. В крайна сметка не е ли точно това чувството, към което всички се стремим, преди да си легнем в креватите, или някои вече сме се превърнали в такива машини, че рутината не ни убива, а ни носи комфорт?!

Затова, дори да изглеждам като най-русата нелепа кифла, не пуснах "слушалката". Получих моите незаменими 4 часа не в шума навън, а по телефона и научих колкото нови неща за нея, толкова и за мен. Нещо просто, истинско, мило и съвсем безплатно, което дори и с няколко напитки в клуба едва ли щях да намеря. Един непринуден разговор със стара приятелка преобърна изцяло прецизно нагласената ми програма.

Замених петъчното питие с чаша мляко с какао, оставих суетата в гардероба, усмихнах се на рошавата си коса и пратих съмнителния нощен живот и още по-съмнителните нови познанства по дяволите.

Без дори да се замисля, реших да живея красиво с малките неща, големите приятели и мига. Защото, както тя каза, в петък вечер е много по-вероятно да срещнеш не принца на белия кон, а селянина с колелото...

Виж още с какво избираме да заменим петък вечер.