В КАКВО ЕДИН ДЪЖДОВЕН ЧЕРВЕЙ Е ПО-ДОБЪР ОТ ТЕБ?

Ти си бъди себе си, той естественият подбор ще те застигне

  • 01.10.2015
  • от Ивелина Иванова

Знаеш ли с какво един дъждовен червей е повече от теб?

Да, тази същата гнусна твар, чието име лепваш на хората, които са нарушили душевния ти мир по един или друг начин, която ти е гадно дори да настъпиш. Дъждовният червей има невероятната способност да се регенерира. И за целта не прекарва n на брой безпаметни нощи в баровете, давейки онова, което вече заключихме, че перфектно си плува. Не разказва с часове на другите червеи, че някой е нарушил неговата цялост. Просто замества повредената част от себе си… с нова.

Чисто биологичното обяснение на регенерацията е процес на възстановяване на загубена част в организма. Частта със загубването звучи ли ти познато? Преведено на човешки -  всичко онова от тялото и съзнанието ти, което доверчиво си предоставил на разположение на някого, а той го е изтръгнал от теб, без да му мигне окото. И какво правиш, когато нечия подметка те смаже като дъждовен червей? Когато наруши твоята цялост?

Хленчиш и страдаш, и боледуваш.

Разказваш истории не с думи, а с цигарен дим от две кутии за един ден. За хора, на които им пука за теб, колкото на теб ти пука за дъждовния червей.

Страшна еволюция, ей! Това, че си разумно животно, не ти дава право да бягаш от онова, което природата е дала и на най-нисшите форми на живот. Не можеш да избягаш от приспособяването, защото винаги нещо ще се променя. А за тази цел трябва да се научиш да се регенерираш. Спешно!

Има още нещо. Помня, като малка ловях гущери. Хващах ги за опашката или ги карах да ме изчакат под някой камък. И после в ръката ми оставаше само краят на опашката им, а те се отскубваха от моя капан. Не е ли невероятно що за жизнена сила те кара да оставиш част от себе си, за да се спасиш! Защото дори и влечуго не би допуснало агонията в дългосрочен план за сметка на нещо, което ще боли, но ще мине.

Сърцето ти е мускул. Тренирай го. Нека заякне. Мускулната треска не е страшна, когато знаеш, че ставаш по-силен. Тежести лесно ще си намериш. Почти винаги там има нещо или някой, който тежи. От теб зависи дали ще го оставиш да те затисне, или ще го превърнеш в нещо, благодарение на което ще се усъвършенстваш.

А болката? Ще мине като лятна ваканция. Ще бъде слънчев спомен, а след него – дъждовно и кално. После ще дойде Коледа, а на Коледа е топло дори когато е студено.

И най-страшното минава като високосна година – просто боли с един ден повече от всички други.

И докато сме на темата със смелостта, виж рисковете, които на младостта й отиват.