СПРИ ДА ГЛАДИШ!

Гънките на изгубеното време, което можеше да прекараш със семейството или да подариш на себе си

  • 15.07.2015
  • от Ина Пенкова

Тайната на пълноценния сън, щастливия семеен живот и красивите крака е разкрита!  Да, гладенето е в основата на всичко. А сега бавно свалете ръцете си от ютията, внимателно изключете щепсела от захранването и се присъединете към групата щастливи хора, които се опълчиха срещу купчините дрехи, които имат навика да изяждат най-приятните часове от вечерта.

Искрено се надявам майка ми никога да не прочете този текст. Защото знам колко много усилия е посветила на това дрехите ми да бъдат прилежно подредени в гардероба. Защото знам, че е открадвала от времето си за сън в името на това аз да отивам „изгладена” на училище. Знам, че и баба ми е правила същото за нея. И все пак…

Обитавам този свят от почти 30 години, имала съм хиляди щастливи и не толкова щастливи мигове на него. Но не мога да си спомня ни един от тях, за който това, дали съм била с измачкани дрехи, е било от ключово значение. Помня с какво съм била облечена на част от важните събития в живота ми, но само толкова. Гънките са останали в килера с незначителните детайли, където са чорапите, ластиците за коса и фибите. Същите тези незначителни гънки обаче (или по-скоро липсата им) са откраднали толкова много вълшебни нощи от спомените на жените по света (добре де, и на някои мъже), че са заслужили да ги мразим от самото си раждане. И аз го правя.

Отказът ми да гладя всяко парче плат, излязло от пералнята, е израз на моята дълбока омраза. Към ютията, към купчините дрехи върху дъската за гладене, към пропуснатите мигове щастие, които в моя случай съвсем не са много, но за по-съвестните домакини се побират в цяла вечност.

Затова спрях да гладя. По-скоро оптимизирах процеса, направих го по-мъжки. А те, мъжете, са наистина добри в това да улесняват нещата. Научих се как се прави от тях: сутрин отварям гардероба, избирам какво да облека, а след това внимателно преценявам колко фатално би било за всяка дреха, ако не бъде изгладена. Ризите гладя прилежно, тениските преценявам според материята и случая, а на дънките най-често им се разминава. Освен това добавих още един критерий в процеса на пазаруване: мачка ли се? Колкото повече отговорът клони към „не”, толкова повече бонус точки получава дрехата и възможността да я купя нараства. Признавам, че този шопинг метод не съдейства много за превръщането ми в модната икона, но пък е практичен и изпитан през годините.

За свое лично оправдание и успокоение изготвих и списък с вредите от гладенето. Ето го и него:

1. Гладенето уврежда тъканите на дрехите и често причинява непоправими щети вследствие разсеяността на гладещия.

2. Безспорно повишава разхода на електроенергия в домакинството и в този смисъл намалява средствата за закупуването на захарни изделия.

3. Увеличава влажността на въздуха в помещението, което от своя страна води до образуването на мухъл, плесен и други неприятни явления.

4. Причинява изгаряния по крайниците на гладещия (най-вече ръцете) в резултат на неговата легендарна нескопосаност.

5. Спомага за образуването на вени, крампи и отоци вследствие на дългото стоене в изправено и почти неподвижно положение.

Препрочитам го всеки път, щом срещна неодобрителен поглед от страна на някой заклет фен на ютията.

Ефектът му е чудотворен! Забравям за угризенията за секунди, а привечер изпивам ритуално чаша вино в памет на всички погубени в гладене часове по света.

Ако е четвъртък, после отивам да гладя. Открадвам си един ден от седмицата. По-скоро два часа от него. Тях ги посвещавам на дъщеря си, чиито дрехи гладя с прилежността, с която моята майка преди гладеше моите. Правя го не защото се страхувам, че ще бъде по-нещастна, ако дрехите й са измачкани, а защото това е начин да прекарам още малко време с нея. Да видя какви плодове е яла, което ясно личи от цветните петна по рокличките й, да си припомня колко малка е всъщност, докато се опитвам да изгладя чорапи 18-и размер. А после си лягам в малките часове на нощта, за да се събудя на сутринта и да излезем заедно – аз със своите омачкани дънки, а тя „изгладена”  от главата до петите.

А нямаше ли светът да бъде едно по-хубаво място, ако всяко момиче приличаше поне малко на pin-up модел? Нямам предвид само секси извивките. Говоря и за сарказма, жартиерите и мартинито с маслинка за закуска.