ХАЙДЕ ДА СИ ГИ ПРЕМЕРИМ

Страдаш ли от синдрома „Кой е по-по-най?”

  • 10.07.2015
  • от Вяра Иванова

Баба ти никога не се е сравнявала с другите, но не се чувства депресирана, недооценена и неуспяла. Не страда от модерни психически разстройства със звучни абревиатури като FoMO (Fear of missing out). Това е съвсем нов и пресничък синдром, измислен от англоговорящите ни приятели, който най-общо представлява страх от изпускане (ама не на пикочния мехур). Страхът от изпускане или изоставане е пряко свързан със смартфоните, социалните мрежи и всички останали модерни благинки, от които вечно се оплакваме, но  продължаваме все така дружно да си висим в тях, ‘щото...  приоритети. Та въпросният страх  представлява желанието ни да сме като другите и напъните ни да не изостанем от стадото.

В днешно време всичко се превърна в повод да се перчиш. Имаш нова прическа? Бам, селфи! Пиеш готино коктейлче на плажа? Бам, селфи! Имаш нов анцуг? Моля те не си прави селфи!

Сещате се накъде бия, трябва да се смилим над хората и да престанем. Как не усещаме, че по този начин не правим нищо друго,освен да се сдухваме един друг. Цялата показност се изкривява дотолкова, че започва да прилича повече на извратено фрийк шоу, в което всеки от нас се старае да изпъкне с поредната изродщина.

Ето защо снимките ни от плажа са предимно на крайници, заровени в пясъка, които съмнително много приличат на лионски наденички. Ето защо се тагваме само от отбрани дестинации и снимаме храната си, преди да я изядем (ама само ако е от ресторант и не е мусака). Това не е библейско! Но ще продължа в този дух и ще кажа – който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка! Всеки един от нас е прегрешавал не веднъж или два пъти в социалните мрежи. Става неизбежно, когато искаш да наваксаш със социалния статус.

Фейсбук е ясен, там винаги ще има хора, чийто живот изглежда по-добре от твоя. Работата е там, че положението в реалния живот е още по-тегаво. Ето как, общо взето, стоят нещата.

Първо – винаги ще има някой по-умен. Ти ще се кефиш, че си завършил Софийския, а някой ще се хвали с дипломата си от Харвард. Второ – винаги ще има някой по-успял. Ти ще си намериш готина работа, но някое приятелче ще стане вървежен меринджей, ще обиколи света за 3 дни и половина и  между другото ще успее  да вдигне сватба. Трето – винаги ще има някой по-красив. Или поне с по-активни приятели, благодарение на които отвява конкуренцията с 310 лайка и 54 коментара, състоящи се предимно от ближещи се или духащи сърца кучета.

И всички започваме да плуваме срещу течението, да гоним вятъра, да се въртим в омагьосан кръг, да орем с плуг в небето и още каквито се сетите сентенции, които значат, че правим нещо безсмислено и невъзможно за постигане. Кога ще осъзнаем, че няма никакъв смисъл да се сравняваме с другите. И да си скъсаш задника от зор, пак няма да постигнеш абсолютно същите неща като другарчето. Виж, може евентуално да го задминеш, но всички знаем, че те мързи прекалено много за подобни усилия.

Нека се примирим с положението. Ти ще си толкова красив, умен и успешен, колкото можеш да бъдеш. Нито повече, нито по-малко. Това ти е дадено, с това разполагаш.

Със сигурност има някой, който столква твоя профил в Instagram  и цъка с език, докато гледа снимката ти от плажа. Ама само ти си знаеш колко ти костваше перфектният кадър – здраво гълтане на корема, недостиг на кислород и схващане на лицевите мускули.

И по този повод ще ви помоля, дами и господа, хайде да спрем да си ги мерим. Хората казват, че чуждото винаги е по-сладко, но не забравяйте мъдрата българска мисъл: „По-убаво от нащо НЕМА!” Гледайте си „ващо”, сипете си една бира (без да я снимате) и се радвайте на себе си!

Препращаме те към един текст на подобна тематика, който ти напомня, че ако тревата на съседа е по-зелена, то сметката му за вода със сигурност е по-висока.