Софийски потайности: храмовете на София

Светите места в София

  • 30.06.2015
  • от Мирела Василева
  • снимки: Владимир Таков и Старата София

Вече те заведохме до алтернативните софийски театри, забравените кина и къщите на писателите. Сега те пращаме на тур по светите места на София, където вярата е придобивала измерения на природна стихия, където се е писала история, където стотици поколения са оставили сълзи и молитви, а знайни и незнайни творци са създали уникалното архитектурно наследство на България. Нека обиколката започне сега!

„АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“

Предложението за изграждането на „Александър Невски“ датира още от Учредителното събрание в Търново (това, на което е приета Търновската конституция през 1879 г.). Градежът започва официално на 3 март 1882 г. на четвъртата годишнина от Освобождението на България и подписването на Санстефанския мирен договор.

Името на храма „Александър Невски“ е дадено в чест на патрона Александър II Освoбодител, който освен наш освободител се явява и освободител на всички крепостни селяни в Русия през 1861 г.,откъдето всъщност идва прозвището му. Когато през 1915 г. обаче руската флота бомбардира град Варна, парламент, правителство и народ са обединени от единодушното решение за преименуване на храма на светите братя Кирил и Методий. Оригиналното име е върнато през 1920 г.

„СВЕТА СОФИЯ“

Църквата „Света София“ е сред най-старите действащи църкви в Европа. Предхождащата я църква на същото място била домакин на проведения през 343 г. Сердикийски събор – среща между Източното и Западното християнство. По-късно църквата е разрушена от варварски племена, преминаващи през Балканския полуостров, но император Юстиниан нарежда повторното й построяване и я посвещава на Божията Премъдрост София, която по-късно ще се превърне в символ и ще даде името си на столицата.

По време на османското владичество „Света София“, както много други църкви е преустроена в джамия, но две земетресения от XV и XVII век събарят минарето й, което убеждава властите в града да я изоставят.

Именно тук благодарните българи посрещат руската освободителна армия като в чест на пристигащите войски поставят камбана на дървото пред църквата, с която да приветстват освободителите. Камбаната и до днес седи закачена на дървото, а самата църква няма камбанария.

След Освобождението „Света София“ е била използвана за склад и пожарна команда, дори има предложение да бъде разрушена и каменните й блокове да бъдат използвани за основа на катедралата „Александър Невски“.

По време на ремонтни дейности през 2008 г. по случайност строителите откриват истинска археологическа находка. Оказва се, че под църквата се крие некропол – древен град на мъртвите с куполни гробници и антични погребални съоръжения. Това откритие прави „Света София“ една от най-старите църкви в Европа.

„СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ“

За разлика от повечето църкви, преустроени в джамии по времето на османското владичество, „Свети Седмочисленици“ е построена като джамия върху останките на стар християнски храм и още по-старо светилище на Асклепий и чак впоследствие е преустроена като християнска църква. Архитект е прочутият Мимар Синан, създател още на джамиите „Баня Баши“ в София, „Сюлеймание“ в Истанбул и „Селимие“ в Одрин. Макар името на джамията да е „Коджа дервиш Мехмед паша“, тя става известна като „Черната джамия“ заради минарето си от черен витошки камък, а по-късно и заради славата си на злокобен затвор.

Тук са били затворени видни български възрожденци като Петко Каравелов, който се зарича, когато излезе на свобода, да превърне това мрачно място в православна църква.

(Той е и човекът, дал предложението за построяването на „Александър Невски“, така че на неговата инициатива дължим две от най-красивите и интересни софийски църкви.) За съжаление той не вижда желанието си изпълнено, тъй като преустройството е завършено шест месеца след смъртта му. Въпреки това той завинаги остава близо до храма, погребан в задната му част до съпругата си Екатерина.

РОТОНДАТА „СВЕТИ ГЕОРГИ“

Ротондата „Свети Георги Победоносец“ е построена в края на III или началото на IV век и вероятно е най-старата сграда в града, запазена в оригиналния си вид. След като император Константин Велики обявява християнството за официална религия на Римската империя, църквата се използва за покръствания. През 343 г. това е втората църква, която служи за заседанията на Сердикийския събор след  „Света София“.

Ротондата е съхранила пет слоя стенописи: античен, от VIвек, три средновековни от IX, XI и XIV век и един от XVI век, когато църквата била превърната в джамия. Най-впечатляващи са първите стенописи от Средновековието, като особена популярност добива един от ангелите, изрисуван под купола, който се отличава с одухотворен, почти човешки образ.

„СВЕТА ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“

Църквата „Света Петка“ е едно от малкото места в столицата, където могат ясно да се различат историческите пластове на съществуването на София. Заобиколена от останките на древноримската Сердика, църквата е издигната през XI век от самарджиите (майстори на седла и самари) в чест на св. Петка Иконийска, която е тяхна покровителка.

Според писателят Николай Хайтов именно тук е погребан Васил Левски, но тази теза е доста спорна, като въпреки несъгласието на Археологическия институт, през 2012 г.  там е осветена паметна плоча на Дякона.

„СВЕТА НЕДЕЛЯ“

На няколко метра от „Св. Петка“ се намира катедралата „Света Неделя“, която е дала име и на площада. В миналото църквата се наричала „Свети Крал“, тъй като в нея се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош I, които били преместени по време на чумната епидемия през XV век.

На 16 април 1925 г. в църквата е осъществен най-големият терористичен акт, който България познава. Радикални комунистически дейци залагат бомба с помощта на клисаря Петър Задгорски, която избухва по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Атентатът цели смъртта на цар Борис III и приближените му. Непредвидено за атентаторите малко преди церемонията мястото на ковчега е сменено, а с него и местата на отдаващите последна почит. Самият цар не присъства, когато бомбата избухва. Жертвите са около 200, ранените 500, извършителите се укриват известно време, но после се предават и са осъдени на смърт. Самата комунистическа партия се разграничава от атентата.

БОЯНСКАТА ЦЪРКВА „СВ. СВ. НИКОЛА И ПАНТЕЛЕЙМОН“

Първоначалният строеж на Боянската църква е завършен около края на X и началото на XI век и впоследствие е допълван през XIII и XIX век, като най-известно е второто разширение, направено от севастократор Калоян, чийто лик, заедно с този на съпругата му Десислава и на цар Константин и царица Ирина са едни от най-ценните фрески в църквата. През XIX век след Освобождението жителите на Бояна решават да разрушат старата църква и да построят върху основите й нова, по-голяма, но за нея се застъпва съпругата на цар Фердинанд Елеонора, чийто гроб днес се намира зад църквата.

Църквата е известна с различните си пластове стенописи, особено тези от 1259 г., които са изографисани от Боянския майстор. Самият Боянски майстор е донякъде мистична фигура, като вероятно това е била група от художници, наети от севастократор Калоян да изпишат църквата. Предполага се, че самият майстор е бил протозографът Василий, а негови помощници са били  зографът Димитрий и още един, неизвестен иконописец.

Впечатляващ е фактът, че тези фрески се явяват предвестници на европейския Ренесанс и изпреварват с десетилетия по-късно зародилата се в Западна Европа ренесансова иконопис.

РУСКАТА ЦЪРКВА

Строежът на „Св. Николай Чудотворец“ е завършен през 1914 г. в навечерието на Първата световна война.  Църквата е първоначално замислена като параклис към руското посолство, но скоро придобива много по-важни функции. След Октомврийската революция през 1917 г. в нея започват да служат свещеници от Задграничната руска църква, напуснали Русия, след установяването властта на болшевиките. Един от тях е и архиепископ Серафим, чиито мощи днес се намират в криптата на църквата. Архиепископът бил любим духовен учител на миряните, идващи на богослужение, и децата на руските емигранти, които често се събирали около него, за да им говори.

Днес, шестдесет и пет години след смъртта му, неговият гроб все още събира вярващите, които оставят молитвите си, написани на лист в кутия до мощите му.

СИНАГОГАТА

Софийската синагога е построена през 1909 г. в испано-мавритански стил, по модел на тази във Виена, която по-късно е разрушена от нацистите. Тя е трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам.

Мястото е избрано в близост до еврейския квартал, който се намира там по това време, за да могат вярващите да стигат от дома си до нея с не повече от допустимите 800 стъпки в съботния ден.

Интересен факт е, че синагогата не е храм в християнския смисъл на думата, а място, където вярващите просто се събират в събота, а единственият храм в смисъла, който ние влагаме, за юдаизма, е Соломоновият храм в Йерусалим, от който досега се е запазила само „Стената на плача“. Соломоновият храм е единственото място, където богослужението е възможно.

ДЖАМИЯТА „БАНЯ БАШИ“

Джамията “Молла Ефенди”, или “Кадъ Сейфуллах”, е построена от османския архитект  Мимар Синан през 1566 г. по поръчка на благодетел – кадията Ефенди Кадъ Сейфуллах. В нея турският съдия влага любовта си към починалата си съпруга, като малката пристройка с три кубета в предната част е съградена в нейна памет. Уникалният за Синан стил е вмъкването на християнски елементи в архитектурата на джамиите. В “Молла Ефенди” например той  вгражда яркочервени тухли в стените от дялан камък, нещо, което е характерно за църквите.

Поради близостта й до минералната баня, джамията става известна като „Баня Баши“, а площадът около нея като „Бански“.

След построяването си „Баня Баши“ поне няколко века остава най-величествената и красива сграда в османска София, поради което около нея се оформя центърът на града, който съвпада с центъра на древната Сердика и добавя още един пласт към историята на София.

В днешно време религията е нещо противоречиво. Виж размислите на Ралица по въпроса.

А ако искаш да разгледаш още снимки от старата София, тук е мястото.