КАЖИ МИ ГО ПАК!

Един сексолог беше казал, че дамите обичат „през ушите си“, което откъдето и да го погледнем звучи леко притеснително….

  • 21.05.2015
  • от Михаела Самарджиева

Няма те вече трети ден. Огромната черна космическа дупка, която се е отворила между Билкова, Backyard и Кристал явно те е погълнала заедно с всичките ти шотове-комети, планетарни схеми и звездички с къси поли и влажни млечни пътища. Губиш се. Изчезваш ми, а саундтракът на „Армагедон“ се върти на рипийт в плеъра ми. Aerosmith, I don't wanna miss a thing и ти със скафандър и героична физиономия, че си спасил поне три литра течности от стъклените затвори на шишетата им. Искаш да оправиш нещата, сваляш скафандъра и лягаш до мен, но вместо Лив Тайлър намираш два метеорита в очите ми. Брус Уилис те е отебал и сега се налага да измислиш сам нещо доста по-добро, за да предпазиш личната ни планета от унищожение. И тогава решаваш „да ми кажеш нещо мило“! Гениално! Направо ако Земята разчиташе на теб и на желязната ти мъжка логика, не знам к‘во щяхме да правим?!

Въпреки леките земетръси и отломки, които падат около леглото, и въпреки нулевата ми реакция на „котьо“, „знаеш ме к‘ъв съм“, „да не си си направила нова прическа“, „изглеждаш уникално днес“, „е, нищо кой знае какво не е станало“ и паролата/тип бяло знаме, която обезоръжава всичко живо от Горно Байлово до Ивицата Газа - „нося шоколад“, ти не се отказваш. И тогава във въздуха проехтява злополучното, като „Аполо 13“:

ОБИЧАМ ТЕ!
Противно на хиляди твърдения и на това, което баба ти е казвала поне сто пъти -  това не е вълшебната думичка и не обичаме да я чуваме по-често от Емо Чолаков с прогнозата сутрин. Тя не отваря всички врати, не поправя мивки, тоалетни чинии, не лекува домашни любимци и не прави закуска. Също така не плаща парното, тока и сметките за телефона. Ако не вярваш, пробвай да я кажеш на леля ти Цеци на гишето за топлата вода в Горубляне.

Обичам те не е абракадабра или фокус-мокус, чантичка за първа помощ и късметлийски чифт чорапи, който не се пере от победата на Славия над Левски през 1953 г.

Не можеш да я палиш като цигара всеки път, когато оплескаш нещата и да очакваш някой да ти даде огънче. Обичам те се използва внимателно с латексови ръкавици, рядко и искрено, като „Каналин“, който отпушва мивката само когато всички други вселенски похвати вече са изчерпани.

НИКОЙ ДРУГ НЕ МЕ Е КАРАЛ ДА СЕ ЧУВСТВАМ ТАКА!
Ама кажи честно!? След „Робинята Изаура“, „Касандра“, „Отдаденост“, „Съдби на кръстопът“ и „Перла“ никой? Ако го изговориш на залез-слънце, с бутилка шампанско и милион розови листенца, пръснати по чаршафите, може и да върже, но в останалите случаи - просто недей. Покажи го, напомняй го леко и с финес много пъти,  но не го казвай, защото сапунените мехури, които ще излязат от устата ти, биха накарали и малко гладно сомалийче да откаже тази порция захаросани глупости поне за година напред, а всички отчаяни домакини да подсмърчат през прозорците си поне още две.

ИМАМ НУЖДА ОТ ВРЕМЕ, ЗАЩОТО СЕ СТРАХУВАМ ДА НЕ ТЕ НАРАНЯ!
Когато дядо ми се е бил на фронта, сигурно малко го е било страх. Предполагам, че и Боримечката, Филип Тотю, дори Александър Македонски са се страхували частично поради ред причини. Разбираемо е - опазване на семейството от СМЪРТ, завладяване на света, битка за родината - такива ми ти прозаични неща. Напълно оправдано е. Може би и женските списания са виновни, защото непрекъснато проповядват да не сме твърде настъпателни, да не печелим твърде много, да не сме успели и еманципирани, защото го плашим… страхува се. Страхът си е човещинка, особено този твоя… разбирам. Заеби го дядо ми, той не е разбирал от жени.

ТИ СИ ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕНА, ОТ КОЯТО ИСКАМ ДЕЦА!
Имах един приятел, който казваше на готините мацки, че мечтае да му родят момичета и децата да са поне наполовина красиви колкото майка си. Интересното е, че работеше и въпросният ми приятел не осъмваше често сам вкъщи. Дали дамите са раждали наистина, не знам, но ако предположим, че дори частично са изпълнявали желанието му, то в момента 50% от лапетата и тийнейджърите в Дружба трябва да са с второ име Николов. Репликата е обещание за вечност и вибрира с чистотата на първата точка от мъжкия постулат за продължаване на рода, затова не бива да има сърдити.

Достатъчно е само да прецениш, ако си дама, след коя текила близнаците стават тризнаци, а имената на синовете подозрително напомнят малките имена на по-известните бармани в столичните локалчета.

АЗ НЕ СЪМ ГОТИН ТИП! НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙ С МЕН!
След като в горните редове умишлено пропуснахме тъпите свалки от типа: „Болеше ли, когато падна от небето“ или „Вярваш ли в любовта от пръв поглед, ако не - да мина пак?“, то сега завършваме с нещо, което работи безотказно, като руска Лада на върлото за Бойчиновци. Култовата реплика: по-добре не се занимавай. Признаваме, че ако има по-велико изобретение от атомното делене или зарядното за епилатори, то това е тя. Достатъчно е да кажеш на една самоуважаваща се дама да не прави нещо и вече можеш да го считаш за направено. Ето защо, ако отчаяно желаеш да оправиш нещата или да започнеш нещо ново, то това е репликата, която ще те изстреля на върха на сладоледа и тя не само ще се занимае, а ще вземе нещата сериозно и присърце.

Отдадеността й ще граничи със способностите на Доктор Куин Лечителката в индиански резерват или минимум с реакциите на шеф Манчев при вида на мръсна печка - абсолютна страст и готовност за излъскване на всичко до последната лъжица.

За останалото казваме: по-добре дела в ръката, отколкото думи в устата, защото колкото и често да те учат, че баналните захаросани фрази спасяват кораба - не им вярвай. Жените са достатъчно интелигентни да игнорират нещата, които чуват подозрително често, и да преценят кога им е свършил срокът на годност. Затваряй речника - говори по-малко и действай повече. Ще ти се получи - обещаваме!

Виж и какво се крие зад изсъсканото женско "нищо".