ДО СТУДЕНТСКИ И НАЗАД

Истински истории от сърцето на Студентски град, кой е най-големият проблем в квартала и защо той не е свързан с чалгата

  • 16.02.2015
  • от Йордан Ангелов

Започвам този разказ с уговорката, че неговата цел не е хейт и фалшиви импресии. Общото възприятие за Студентски град е чалга, дюнери и вафли в косата. Но това е обвивката. След четири години обстойно запознаване с квартала, неговите особености и обитатели открих, че проблемите са много по-дълбоко.

Студентски град е притегателен център за млади хора в чиито ръце лежи бъдещето ни. Бъдещите лекари, физици, учители и съдии съжителстват по двама-трима в рамките на 20 квадрата. Може да откриеш хора от всеки един град в България. И колкото повече нови запознанства, толкова повече нови истории. Колкото повече нови истории, толкова повече житейски опит. А такъв натрупваш доста за времето си в Студентски.

ФИНАНСОВИТЕ ПРИОРИТЕТИ

 

Не е тайна, че в квартала живеят хора, които не инвестират разумно парите, които получават по пощата и по дебитните си карти, или пък все по-често, които са изкарали като продавачи в мол/супермаркет. Никога няма да забравя онази гледка, в която момиче с Macbook беше седнало на витрината на Фантастико така, че да се вижда ябълката през прозореца, пишеше ожесточено на клавиатурата във Facebook чат, и докато чакаше да ѝ отговорят, ядеше зеле с моркови от малка пластмасова кутийка. Идеята да имаш машина за 3000 лева, но да ядеш съмнителна салата за 60 стотинки и да ползваш безплатния публичен Wi-Fi е рязък контрастиращ пример как бъдещето на България разпределя парите си.

Четирите години в Студентски и своеобразния му културен център супермаркетът Фантастико, досущ като форумите в Древен Рим, те учат на много неща. Как лесно да се ориентираш в промоционалните продукти, колко ужасно е всъщност киселото мляко за 40 стотинки и как въпреки желанието да си купиш Paddy, се учиш да се задоволяваш с бутилка уиски за 9 лева със също толкова фенси етикет. “А не може ли просто да не си купуваш уиски?” Не може. Защото алкохолът е социална единица, която събира и разделя.

И КАТО ЗАГОВОРИХ ЗА АЛКОХОЛ

В Студентски град домашната ракия е по-ценна от хляба, по-конвертируема от билети на черно преди разпродаден концерт и по-важна от човека, с когото съдбата ви е определила да делите една баня и останалите 15 квадрата стая. Студентът, който след години ще е водещ неврохирург в родния си град не пие от мъка. В Студентски се пие от скука. С очите си съм виждал как двама приятели седят в събота на обяд, офкат какво да правят, споглеждат се и телепатично сякаш разбират, че мислят едно и също: “Еми да пием”. Отиват до магазина, взимат по двулитровка бира и започват. Ако им тръгне, започват уговорките и поканите: “Ела и носи нещо за пиене. Мини и вземи чаши/солети/семки/мезе/лютеница/салата”. И от скука се събират десетина човека, звучи музика от телефон, свързан към аудио система, старателно донесена от китното родно градче. Дали звучи Преслава, Bon Jovi или Sven Väth е все тая - алкохолът в Студентски върви с всичко.

ЖИВОТЪТ ТАКЪВ, КАКЪВТО НЕ СИ ПОДОЗИРАЛ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ

Всички млади хора са мечтатели и жителите на Студентски не се различават. Те искат да отидат в Гърция на море, да имат Audi S8, да имат само шестици, да полетят в Космоса, да живеят в палат, да си купят офис стол, правителството да работи адекватно. Има мечтатели и мечтатели. Но общежитието е суровата реалност, която ти напомня, че все още държавната машина не е смазана и скърца. Скърцането го виждаш всяка сутрин с дървената дограма, през която навява сняг, но за сметка на това парното е на макс и кранът е изкъртен. Как сваляш температурата? Отваряш прозореца.

Не е проблем, че чуваш съседите да правят секс. В два часа посред нощ надали очакваш от момче и момиче да пият чай и да си говорят за философия и за ситуацията в Украйна. Проблемът идва в момента, в който осъзнаеш, че със съседите вместо стена, в коридора имате голям гардероб от горе до долу, който между другото е недостатъчен за един човек, а всъщност трябва да го ползват трима.

СЛЕД ЧЕТИРИ ГОДИНИ

Проблемът на Студентски град не е чалгата. Чалгата е резултат от животът в Студентски град. Защото когато стартираш в нов град на чисто и те разпределят с тотален мизерник от Кюстендил, който е повърнал зад леглото и не си го е почистил, мечтите и желанието за живот те свалят на земята. И ако си излязъл от училище с идеята след няколко години да полетиш с Ричард Брансън около земята, след Студентски просто искаш да се качиш на един самолет и да литнеш за пет дена до Барселона или Берлин. Щутграт (stud+град, хехе) те учи да си самостоятелен, да си крайно толерантен към всякакви дебили, да отваряш бутилка вино с гвоздей и клещи или буркан с лакът и други иновативни неща.

Но както дава много, взима много.

Reality check-ът е унищожителен. Много не оцеляват след първите една-две години и се изнасят на квартира. Другите остават и се борят от една страна с егото си и от друга страна с университетска администрация, която би накарала и човек с будистко търпение да напсува целия свят на майка. И ако оцелееш, завършваш и продължаваш напред (колко патриотично звучи). Ако не оцелееш, се връщаш обратно в родния град и работиш нещо, за което не си учил и потъваш в посредственост.

Но ако ми предложат да изживея тези четири години отново, ще го направя. Защото Студентски град е школа за живота, която никъде другаде не можеш да намериш.

Прочети и какво се случва, когато затвориш един свободен човек в панелка.