КАК СА МЯТАШ

Най-хитовите летни лафчета – начин за злоупотреба

  • 01.09.2014
  • от Михаела Самарджиева

В това кратко рандеву, което провеждаме между теб и хитовите летни фрази, залагаме на злоупотребата, или кога и как да не правиш, щом в главата ти съвсем неволно или волно изникне някоя от култовите фразички. Знаем, че всяко лято си има история – това също, но както сам се сещаш, невинаги е ок да изтърсиш някое умотворение, и то точно от тазгодишните. Затова ние като услужливи другарчета решихме да ти ги систематизираме, за да ти е по-лесно и да не се луташ в морето от мейнстрийм слово. Няма да повярваш от къде започваме ....

ДИАЛЕКТА, ЛЕК!
Направо не знаем как се случи, но изведнъж да използваш твърдия, приятен шопски – си стана престъпление от тежък характер. Дали откакто столицата ни стана град-държава, или откакто всички решиха, че трябва да ни обогатяват безспирно с лафчета от Каспичан до Ново Буйново, положението направо доби степен на ебОлА си е майката! Точно като африканската кофти епидемия, говоренето на диалект доби такива размери, че реално не знаем какво да ти предложим от богатия каталог на диалекти 2014. Нека опитаме поне:
-          манЯче
-          ко става, ма оуууууууу
-          въй, чойек
-          на ко ма напрай!
-          стига бе, лек
-          как сА напрайхме
-          таз е голяма бръмчалка
-          седя гледам сА и не сА виждам, аверче
-          мноооо готЕно тука туй партЕ бе!
-          Ем, че кО да прааа...
-          мидиЧки, вилиЧки, бириЧки (което няма как да ти предадем писмено, но се сещаш за произношението според нас)
-          шА тА разцепа
-          майна
-          айлЯче
-          хюмне
-          айдИ, шА са чуЙем
и като цяло мислим, чe схвана идеята...

Кога да не си толкова cool: Разбра за какво говорим, а сега остава да разбереш, че умилителните диалектчета не са ти толкова оферта в някои специфични ситуации. Ако говориш така на приятелите си, въпреки че си кореняк столичанин – няма лошо, то си е забавно, признаваме си, но лесно нещата могат да излязат силно от контрол, манЯчи. Знаем, че вероятно през този месец бичиш айляк по цял ден и те боли фара за словесната ти култура, но приеми няколко скромни съвета. На първо място, ако си някъде по морето и откровено се ебаваш с правоговора на местните – може доста сериозно да го загазиш. Второ, ако си решил да забиеш някоя супер готЕна мацка по плажната ивица, изцепки от рода „ко става ма оууууууууу“ не са ти най-силното оръжие. И накрая, но не на последно място – избягвай да обясняваш на вашите или на шефа си как сА напрай снощи. Също не му казвай: „маняЧи на ко ма напрай ти мене Са“ и „таз раота шА мА убий‘‘. Разбираш, че „готините“ лафчета едва ли ще вдигнат заплатата ти, а последствията от свръхгъзарията да си толкова словоохотлив могат да ти костват доста повече от пляскане през устата или саркастична забележчица.


НА КРИСКО ВСЕЛЕНАТА!
Не, не сме се объркали.

Лириката на този полиглот на рап изкуството е толкова ярка и незабравима, че няма и не може да спадне към горната категория – тя е цяла вселена.

Дали заради непреодолимия му сексапил или уникалните му гласови данни, но Дриско, както на галено го наричат редица фенове, прави хит след хит, а фразите му остават завинаги в градския и морския фолклор. Да, за тази песен става въпрос. „Видимо доволни“ – дуетното парче на рапЕра с Мария Илиева, дотолкова завзе цялото ни лято, че направо си го превзе. Палим, па-палим, Палим, Виждам ва двойно, Па-па-палим, палим, па-палим, палим е нещото, което може да чуеш от Крапец до Ропотамо и от Варна до София, по диагонали и хоризонтали, а кой кв‘о пали – няма значение, защото „официалният химн на пироманите“, както нарече песента един приятел, оглася всичко що расте, лети и пасе в милата ни родина. Естествено може да използваш на воля всяка думичка от песента, като започнем от минимум-максимум, пукаме се готино, минем през карам го айляк и гледам всичко да е точно, мога да я галя по дупара денонощно и стигнем до най-култовото: Покажи на тия хора как са мяташ, как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш, Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш ...
Истории за това, кой как Са мята, по морето има много, но важното е да покажеш на тея хора как го прайш. Може да си по-иновативен, като използваш и: И после паля към Слънчака, Много, много истории ма чакат, Палим, палим, палим от качака, Тя ми вика "ти си... баси маняка"...

Кога да не си толкова cool: Еми, не знаем какво да ти кажем... Едва ли има шанс да си извън тази песен. Може да я мразиш, да се гавриш с нея и с лириката й или да я обожаваш, но все някъде от караулката на излизане от София до магистрала Тракия тя те е застигнала и ти е причинила такъв мозъчен кръговрат, че даже не ни се говори за това... Единственият ни съвет е: забрави я в края на лятото или си я тананикай тихо, като мантра за огън, докато палиш кюмбето на село... палим-палим... През останалото време си измисли нещо една идея по-лирично...


НА ОСТАНАЛИТЕ ВСЕЛЕНАТА!
Известно е, че най-бързият начин един израз да се превърне в градска дъвка е той да бъде изпят или повторен по телевизиите, в глупави реклами поне един милион пъти. В нашето лято наблягаме на изпетите фразички, защото зимата ни умори да повтаряме за Стойка и  за наденицата... пък и не ни се умира за нея веКе, така че... Изрази от сорта на „знаеш ли кой видях”, „къде си, брат” и др. ги има вече дори по бутилките с кока-кола, а тананиканията на „клати го, клати, клати за мама, клати за тати”, май всички се досещаме откъде идват, макар и да са с доста изтичащ срок на годност.

Как да не си толкова cool: Тук важи горният абзац, тоест внимавай кога и къде, но не на всяка цена. Ако неволно се изпуснеш, е възможно околните да ти простят, но ако се стигне да се обясняваш защо си клатиш странно дупето и пееш: Базарът ми, е много по-добър от базара тИе, дори и ние не може да ти помогнем.


ФЕЙСБУК ВЪЗМОЖНОСТИ
Тук не говорим за словесни изцепки, а по-скоро за писмени такива, и то напълно умишлени. Малко ни се губи забавното в превода, но ако искаш да си много хитов, започни да пишеш във фейсбук или в някоя от другите социални мрежи, така както чуваш нещата или по-точно както ги чуваш на спирката за Филиповци, в 111. Даваме пример с „Мчи правуй мумичито... само ебани вий в глъвити. МОМЕНТАТ С БОТИЛКАТА БЕШЕ НАЙ-ИСТИНСКИА МОМЕНТ Ф САВРЕМЕНОТО НИ КИНО” или „Оф, аре и аз ше се включя с ена смешка – картинка. Да не кажете после, че сам само красиф” или „ФОСТАТА, БЕ!!!!”, като за последното сме склонни да вдигнем палец, защото беше предназначено за едни хора, които едвам си тръгнаха въпреки призиви с всякакви букви, но за политика друг път.

Как да не си толкова cool: Ще кажем само, че наистина не го разбираме и не ни е толкова смешно, но ако го погледнем научно и проследим еволюционните процеси, може би това е първата стъпка в преминаването на писане от латиница към кирилица в електронната вселена, което си е супер. Бавно е, знаем, но все пак е някаква надежда, а за останалото казваме, че не е ок да го практикуваш, особено ако в списъка си с приятели си добавил мама, тати, баба, шефа си и половината на по-горни позиции от теб във фирмата. Ако, разбира се, си общуваш с една шепа хора, които се кефят на горната граматика, всичко е точно, важното е да сте много красифи и инофативни!


СТАРО, НО ЛАЧЕНО!
Завършваме урока по летен български и литература 2014 г. с един устрем към миналото. Може би защото сме стари муцуни, но някак си си мислим, че има едни неща, които трудно остаряват...
Димитрова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи ?! Дами канят (1980)
Тати ще ми купи колело, ама друг път! Куче в чекмедже (1982)
Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам! Вилна зона (1975)


Вашият ентусиазъм е алкохолен! Топло (1978)

Като говориш с мен, ще мълчиш! Дами канят (1980) 
Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! Оркестър без име (1982)
Пепи, каква е тая бира, ма?! Защо ще ме прави на идиот той мене?! Абе, мене никой не ме е прецакал досега – той ше ме цака с топла бира! Оркестър без име (1982)
Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? Оркестър без име (1982)
Роднина, милиционер, роднина, милиционер.. Опасен чар (1984)
Не съм казвал, но пак повтарям! Вчера (1988)
Мирише ми на командировка в Софийския централен затвор… От мен един съвет – килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен. Опасен чар (1984)


Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете, че сте млади хора! Вчера (1988)


Последното може да го използваме за финал: покажете на тея хора, че сте млади хора, изтанцувайте по един валс, покажете им как сА прай! А, ако ви стана твърде кинематографично и искате да се обогатите по-добре на хитови летни фрази, може просто да си пуснете дискографията на класиците от Ъпсурт, защото там всяка дума е история... Наслука!

PS: Оставаме отворени за предложения и култови изказвания, така че може да ни покажете как го правите в коментарите по-долу. Всяко лято си има история все пак...

И да припомним - знаем кого заби миналото лято!