За любовта към печените чушки и лютеницата
Нашето национално богатство е 8-ото чудо на света
Гордостта на нашата национална кухня с право е издигната на пиедестал.
Уникалният микс от смлени печени чушки и червени домати съвсем заслужено винаги намира място на масата, без значение дали хапваме небрежно, или се стараем с вечеря като за световно. Лютеницата има уникалната способност да е феноменална комбинация за всяка една храна даже и за друга лютеница.
В този еликсир е нужно да са спазени пропорциите с добавени в правилна дозировка
лук, патладжан, моркови, люти чушки, чесън и магическата подправка кимион. При правилно приготвяне лютеницата така насища всички сетива, че единствено филия хляб, лек пласт масло и нежно сиренце за гарнитура са достатъчни да заситят дори най-капризния вкус.
Естествено, като всичко българско и родно лютеницата има само едно проявление в абсолютната си форма и то е – домашна. Има места на картата обаче, които не предразполагат към кладене на огньове и пълнене на казани вътре в апартамента, като например повечето панелни комплекси. Там поточната линия по манифактуриране на зимнини отваря врати пред блока в средата на октомври и не спира да бълва буркани, докато и последният съкооператор не се запаси за зимата. Индустриалната лютеница обикновено не става, защото е значително по-ситно смляна, не е пържена, а също така изобилства от нишесте и други крайно нежелани заместители.
Също така, напук на разни теории от съседните държави, лютеницата е наша и само наша.
Сърбите ѝ викат љутеница, македонците лутеница, има и разновидности като айвар и пинджур, но истината е една и неоспорима – българската лютеница е най-високата точка на цивилизацията и тя заслужено владее на три морета. Затова даже най-крайните хипстъри запретват ръкави, палят чушкопека, завъртат мелачката за домати и почват да правят лютеница.
Сезонът го изисква.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
