ПОЕТЪТ ВИКБОЛД

Първични и цветни кадри с бразилско усещане

  • 26.01.2014
  • от редакторите

Габриел Викболд е бразилски фотограф. Представя се просто като един женен мъж, а като най-доброто си произведение определя дъщеря си Глория. Колкото до фотографията, за него тя е странно следствие от увлеченията по други изкуства. В началото Габриел пише поезия, после става музикант, за капак завършва телевизионна журналистика. Никога не е учил фотография и смята, че в тази професия техническите умения са напълно базови, за него това, което прави различен един кадър, е усещането, което носи.


Апаратът, с който е заснел любимите си кадри, е Canon 10D. Важна част от техниката, която използва, е генераторът Broncolor Flash Grafit A4, благодарение на който снима бързо движещи се обекти (с този генератор светкавичната лампа, включена към него, може да се зарежда бързо, и така се снимат по няколко кадъра в секунда). Иначе казано, това е средството му да запечата момента по най-прецизния начин.


Габриел казва, че когато търси локация за снимки, буквално тършува хаотично в интернет като из килера си и запазва всички файлове, които му допадат. Смята, че щом им е обърнал внимание, значи са успели да го развълнуват подсъзнателно, да го провокират. Когато наистина се нуждае от вдъхновение за обект за снимки или локация, идеите идват съвсем естествено.


Габриел не е от тези, които ще отрекат силата на фотошопа. Преследва резултата, който си е представял, като коригира цветовете, контраста, яркостта. В същото време не обича да добавя обекти, които ги няма реално в кадър, обяснява си го и с факта, че е твърде нетърпелива натура, и тази пипкава работа не му е в стила.

Когато снима мода или продукт, се старае да пренебрегне първичните асоциации. Според него единственият начин дадена марка да привлече вниманието е да създаде конфликт между себе си и потребителя, дори и чрез кадъра да тръгне срещу собственото си послание. Пази в тайна, как успява да развълнува и създаде крайни внушения без агресия.


Предпочита да работи в студиото си, защото го познава в детайли. Приема за предизвикателство да накара хората да си мислят, че кадрите са направени в някакво трето измерение, нито в студио, нито на външна локация.

Музика за ушите му е, когато някой види негов кадър и възкликне: Как го е направил?

Обожава работата си и казва, че едно от любимите му неща в нея е, че хората му плащат за това, което би направил и безплатно. Усещането, което му носи фотографията, определя като безценно.

Виж и фотографиите на вдъхновяващия парижанин Ларан Оксиетър.