ДРУГИТЕ ИСТИНИ НА РОН ИНГЛИШ

Американският артист Рон Инглиш е способен така да преработи посланията на рекламни билбордове и прочути творби, че веднага да провокира зрителите и да ядоса властите

  • 18.01.2014
  • от Ивайло Харалампиев

ПОДМЯНА НА ОРИГИНАЛА
Герника на Пабло Пикасо? Не, Герника на Рон Инглиш! Ако някоя от творбите на  Инглиш ти е смътно или директно позната, това съвсем не е случайно! Всъщност, това му е работата. Да си присвои широко тиражирана популярна иконография, а после да я миксира и аранжира, както намери за добре по собствените си правила и разбирания. Фотореалистичната техника и агресивната цветова схема са силно емблематични за него, но това, с което става известен, е уникалният начин, по който творбата представя една напълно нова идея, базирана на нещо много познато. Преработвайки реални исторически събития и препратки, той създава прогресивни мутации с ново съдържание. Elms Lesters Painting Rooms в Лондон показва някои от последните произведения на Рон под заглавие Lazarus Rising. С тях авторът се концентрира върху безпрецедентните промени в глобалната икономика, използвайки прототипи на иконични анимационни герои и персонажи от комикси. Събитието доста мистериозно е представено като сбор от корпоративни маски, християнски митове, скрити чудеса и подземни фабули от Луните на Сатурн. Чрез визуално-контекстуалния фюжън зрителите могат да преосмислят начина, по който абсорбират образи, без да имат критично отношение към тях.


Една от любимите препратки на Инглиш е именно схемата на най-прочутата творба на Пикасо, Герника. Рисувана през 1937 г., тя  показва ужаса на гражданската война в Испания. Инглиш обаче си присвоява композицията, за да покаже трудностите и дилемите на модерните времена. Героите на Пикасо се превръщат в персонажи на Дисни или дори футболисти. Всъщност Инглиш е направил повече от 12 варианта на картината, за да изрази изобилие от концепции и да добави ново ниво на значение. Един от тях, този за Station Museum в Хюстън, е по-широка и по-дълга версия на оригиналното платно на Пикасо, в която насилието се упражнява от ученици. Платното Lazarus Rising е сложен микс от образи на Христос и Франкенщайн. Религиозната митология, фабулите от комиксите и научната фантастика имат еднаква тежест в разчупената конструкция на по-големия финален образ.

ОСВОБОДИТЕЛ НА БИЛБОРДОВЕ
Кой обаче е Рон Инглиш? Изобилни опити за класификация не липсват, съвсем различни при това – баща на Agit Pop, поп сюрреалист, политически активист, уличен творец и дори art терорист. Той предпочита да се самоопредели като освободител на билбордове. Още като студент започва да отвлича рекламните пана и ги използва, за да покаже изкуството си на максимално количество хора. Как го прави? Напада  определен билборд, обикновено рекламиращ мултинационална компания, и преработва изображението, променяйки част от него. В началото акциите му са по-скоро младежки бунт и експеримент. По-късно обаче установява, че със същите методи може да прави и политически послания.

Инглиш преобръща внимателно създадената корпоративна иконография със силна доза чувство за хумор. Прилага забавна и хаплива игра на думи. Предизборен билборд на Джон Маккейн преобразява в I Wanna be Erected. Реклама на канала Фокс Нюз сменя в Ние лъжем, вие вярвате. А атаката му към най-силните медии е чрез рокадата на английската дума  message (послание) с massage (масаж). И ето го резултатът от неговата находчивост: Медиите са масажът. Избрах билбордовете, защото те директно са свързани с корпорациите, обяснява Инглиш. Само едната част от историята е разказана на билбордовете. Аз се опитвам да доразкажа и част от тъмната страна. Арт активизмът на Рон съвсем не остава ненаказан. Той е добре познат не само на артистичните среди, но и на американските власти – за последните 20 години е бил зад решетките над 30 пъти. Но и на престоя си там артистът гледа през розови очила:

Затворите са прекрасно място, докато не решиш, че искаш да си отидеш вкъщи и установиш, че не можеш. Но аз съм свикнал.



Провокативната му идея за възкръсването на неудобните истини и за тъмната страна на нещата съвсем не е в разрез с философията му, според която се опитва да живее максимално бързо. Има толкова много малки и големи правила в модерното общество. Но не е ли време да се запитаме: Добре, но защо правилата са точно такива? – предизвикателно пита Рон Инглиш.

 

Докато си на тази вълна виж и изкуство, струвало куршум в гърба.