Нещата от живота

Скандалният документален филм Leaving Neverland разкрива шокиращи детайли по темата

Четиричасовата документалка на HBO за сексскандала с Майкъл Джексън

няма как да те остави безучастен

– или ще гледаш дълго в една точка с бучащи уши, или ще се разпалиш, че всички интервюирани вътре лъжат. Неслучайно след първата прожекция в рамките на филмовия фестивал „Сънданс“ организаторите са осигурили на място терапевти за особено депресираните зрители. От разказите на Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък – двама мъже, които твърдят, че като деца са били жертва на сексуалните посегателства на Краля на попа, спокойно може да ти се завие свят.

В продължение на часове двамата описват с ужасяващи детайли преживяванията си, а именно мастурбация, позиране голи, стимулация на зърната и орален секс, всичко това с главен герой един от най-обичаните музиканти на всички времена.

Филмът доста едностранно разказва историята на жертвите, които паралелно поднасят своите лични истории за запознанството си с Майкъл Джексън. Уейд Робсън е на седем, от Австралия и тотален фен на Джако, откакто майка му донася вкъщи видеокасетата Making-Of Thriller. С превъртане напред-назад Уейд научава цялата хореография на емблематичния танц от клипа и след това печели конкурс за имитатори на поп иконата с голяма награда среща със самия Майкъл Джексън. Уейд дори получава шанс да изскочи на сцената рамо до рамо с идола си и да покаже лунна стъпка в костюм като неговия. Майкъл е впечатлен от таланта на хлапето и кани семейството му, ако имат път към Америка, да му гостуват в ранчото Neverland. Дотук всичко е невинно. С най-грозни детайли обаче Уейд Робсън описва какво се е случило по-късно: Майкъл Джексън започнал стъпка по стъпка да отдалечава момчето от семейството му, за да може да прекарва повече време с него, като посегателствата върху Уейд стават все по-смели и по-крайни. Уейд описва всички свои преживявания през следващите 7 години, в които с Майкъл Джексън са имали интимни отношения, като най-шокиращ е Стокхолмският му синдром – през цялото време той не спира да обича и приема за близък приятел насилника си.

Джеймс Сейфчък, другият разказвач в документалният филм, се запознава с Майкъл Джексън покрай участието си в реклама – ролята му изисква да се прокрадва в съблекалнята на звездата. За разлика от Уейд, Джеймс не е фен на Майкъл Джексън, но вниманието, което той му отдава, го кара да се чувства специален. Кралят на попа се сприятелява с цялото му семейство, като започва да ходи на гости в скромната им калифорнийска къща. Също така организира екскурзия до Хавай, където кани момчето да спи в хотелската му стая. После „приказката“ продължава в имението му преди Neverland, където успява да убеди родителите да оставят за няколко дни Джеймс насаме с него. По това време момчето е на 10.

Най-страшното, което осъзнаваш, след като слушаш историите на Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък, е, че

започва да се оформя модел в поведението на Майкъл Джексън – всяка година той си намира ново момче,

което му става най-добър приятел и двамата са неразделни: ходят навсякъде за ръка, а после прекарват нощите в пижамени партита. През това време семейството на детето е заслепено от целия разкош, живее луксозно, получава парични бонуси, изобщо мозъците им са промити, че случващото се е напълно нормално. Майкъл Джексън се представя като жертва – самотната поп звезда, израснал без детство, който вътрешно се чувства на 9, но е зрял мъж на близо 30. Това, разбира се, е само на повърхността – зад затворени врати Уейд и Джеймс описват аналогични сексуални практики. Майкъл Джексън ги кара да мастурбират, да целуват зърната му, да правят орален секс, всичко това на фона на порно и с чаша вино в ръка. На следващата година хлапето се сменя, но предишните му любимци остават в приятелския кръг – просто вниманието, което им оказва, намалява: чуват се веднъж на няколко месеца, но сексуалните посегателства си остават гарантирани при всяка среща.

В един момент обаче тайната става публична, след като Майкъл е обвинен в сексуално насилие над 13-годишния Джордан Чандлър.

Тук историята има странен обрат – въпреки че те самите са жертви на същия мъж, Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък не намират сили в себе си да признаят истината и свидетелстват в полза на Майкъл Джексън. Едното семейство дори получава нова къща – подарък като благодарност от звездата.

Делото е потулено и забравено.

Междувременно Джеймс Сейфчък успява само да признае на майка си, че Майкъл Джексън „не е добър човек“. Всички предпочитат да не ровят в миналото – Уейд Робсън става един от най-търсените хореографи в света и започва да работи с N Sync и Бритни Спиърс, Джеймс Сейфчък свири в група. И двамата обаче имат психически травми в дългосрочен план – не могат да изпитват щастие, в постоянна депресия са, изпадат в странни състояния. Оказва се, че жертвите на педофили получават влошаване на състоянието, когато стават родители и децата им доближават възрастта, на която те самите са били жертви на сексуално насилие – нещо, което се случва и на двамата герои във филма. Чак през 2013, пет години след смъртта на Майкъл Джексън, Уейд Робсън разказва за първи път истината на терапевтката си, след което вече не може да пази тайната – признава си, че е лъгал през цялото време и е защитавал насилника си даже в съда. Уейд дава телевизионно интервю и разказва пълната истина, което кара Джеймс Сейфчък също да разкрие тайната пред близките си.

Историята е, меко казано, шокираща, но не може да се каже, че идва като изненада – слуховете, делата, всички факти, натрупани през годините, сочат към това, че Майкъл Джексън наистина е имал нездраво влечение към малки момчета. Освен това, когато чуеш една и съща история, разказана от различни хора в различни ситуации и периоди, явно става дума за модел на поведение. Защитата на самия Майкъл Джексън и наследниците му винаги е била една и съща: това са опити за изнудване и очерняне на името му. Докато жертвата от първия процес срещу него получава извънсъдебно споразумение в размер на много милиони, то Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък не търсят финансово обезщетение. Даже участието им в Leaving Neverland е без никакви хонорари. А що се отнася до създателя на филма – британският документалист Дан Рийд е уважаван режисьор с над двайсетгодишна кариера и още един филм по темата през 2014: The Paedophile Hunter.

Leaving Neverland разбули духовете

– дай-хард феновете на Майкъл Джексън са тръгнали на кръстоносен поход срещу филма със смъртни заплахи срещу създателите му и участниците в него. Наследниците на Майкъл Джексън ще съдят HBO и всички замесени в продукцията за уронване на имидж в размер на 100 милиона долара. От друга страна след излъчването на първия епизод десетки радиостанции по цял свят бойкотираха музиката на Майкъл Джексън, премахвайки парчетата му от плейлистите си.

Въпросът обаче остава – на кого да вярваме?

И ако си гениален творец, това дава ли ти право да разрушиш толкова животи и да ти се размине? Изобщо може ли изкуството да бъде разделено от артиста? Или с други думи – какво трябва да направим, ако някои от най-красивите песни в историята са записани от най-ужасното човешко същество? На всеки от тези въпроси май трябва да си отговорим сами. След като Майкъл Джексън е мъртъв, никога няма да научим истината.

#trashtag: най-накрая смислен, семпъл и гениален ход в социалните мрежи

За останалите тайни на града последвай Instagram профила ни и спечели колекция класни български вина