Нещата от живота

Лоран Оксиетър е френски фотограф, когото открихме в Париж.

Лоран ни разказва, че е прекарал детство, заобиколен от снимките на прадядо си, които датират някъде от ранните години на XX век. Когато Лоран съзнателно се ориентирал към фотографията разбрал, че те са най-голямото му вдъхновение.

Колкото до техниката, с която работи, твърди, че в момента Canon 5D MK II напълно го удовлетворява.
Лоран винаги е предпочитал снимките на локация отколкото тези в студио. Казва, че обича да открива места, които никой друг не е заснел дотогава, което всъщност се оказва многократно по-трудно, отколкото самото снимане.

Увлича се по етно фотографията и е успял да намери племена, които не са претопени от западния стил на живот. Първата му работа, когато пристигне на ново място, е да намери местен човек, който да му покаже района и да го представи на хората. Казва, че така те много по-лесно му се доверяват, въпреки че често му отказват да ги снима. Целта на Лоран е да заснеме хора, чийто външен вид и излъчване разказва цяла история. Според фотографа това ги прави интересни както на него, така и на хората, които ще видякадъра. Всички снимки от етно серията са заснети с естествена светлина, като чистотата на изображението е подсилена с Photoshop. Според него в подобен случай обработката трябва да е минимална и особено прецизна, защото е лесно да се прекрачи границата.

Лоран Оксиетър определя стила си като традиционен. Казва, че въпреки че много хора ще го упрекнат за това, но той никога не е снимал непринудени кадри. Винаги се старае да построи постановката на кадъра, и се търси най-добрата поза на модела. Най-трудното в модната фотография според него е да се намери точното лице за конкретен проект. Когато снима мода, го прави предимно в студио, където най-важното е екипът да е добър и моделът да отговаря на очакванията му.  

Когато го попитахме за историята на снимките, които ви показваме, той разказа за Фаби: Това беше първата ми истинска модна сесия, която направихме изключително набързо, а кадрите станаха едни от любимите ми, макар че като ги гледам сега в техническо отношение да ми се виждат далеч от перфектни. Превърнахме Фаби в боксьорка, никога не бях виждал някой да позира толкова добре. В този случай аз бях аматьорът, а тя – професионалистът .
Най-ценното усещане за него е, когато в края на деня знае, че има един страхотен кадър. Голямата му цел е да прави снимки, които всеки да възприема различно, точно в това за него се крие ловкостта на фотографията. Казва, че не се притеснява, когато хората критикуват работата му – единственото, което би го смутило, е ако остават безразлични.