Музикален съпровод: Ела изгрей

Или как звучи първото юлско утро

30.06.2017
от редакторите

Сигурно ако не си тръгнал още към морето, ще тръгнеш до няколко часа към Каваците или Градина, като останалата част от планетата земя. В редакцията клавиатурите пушат под прямостта и бързината на пръстите ни, които вече жадуват за студени напитки, изгреви и други измерения.

Част от нас остават в София като Влади, който ще посрещне изгрева на Solar, а други като Плами поемат смело на изток, за да се отдадат на дивотията и хладния бриз сутрин на Карадере. Независимо дали се колебаеш между планина, море или софийско парти, важна е идеята - джулай морнинг се почита в България вече близо 40 години и всяка година стотици хора застават на брега на морето или на върха на планина с поглед, вперен в безкрая, с надеждата за поредното почти незабравимо лято или по-скромната хипи идея за пречистващата сила на първото юлско слънце.

Ние започваме Джулай ивининг, както традицията повелява, въпреки че не всички сме от старите хипари и ти представяме парчетата, които ще слушаме за фон при появата на първото юлско слънце за лето 2017-о.

Като истински sun catcher и меломан за тази тема ми се иска да направя поне 30-минутен сет от мелодии, които да озвучат този красив момент. Вместо мен обаче пускам любимите ми Tycho с Aweke и пожелавам приятен Джулай на всички празнуващи по морета и паланки.

Аз лично отивам на летището за Guy J, Guy Mantzur, Danny Howells и мастър Hernan Cattaneo, които вярвам ще направят най-добрия сет, посветен на слънцето.

Този кавър на Майли е велик, а Доли Партън трябва да й е вечно благодарна, че вдъхна още един живот на Jolene. Не знам какво е общото между нея и Джулая, но днес те много си приличат. Танцувам на свежите кънтри ритми с раница на гърба и в мислите си вече посрещам първия юлски изгрев... Къде отивам, не ми се пише и не ми се обяснява, ще ме прощавате, но истината е, че нямам търпение да ми падне батерията на телефона и да се изключа от всички вас.

За мен Джулаят дълги и прекалено-много-на-брой лета беше посрещане на изгрева пред Баш бара в някви-сякви агрегатни състояния на фона на Тошко Колев и Горан Брегович. Тъй като пораснах малко и вече не ми се търкаля по пясъка в неадекватно състояние, тази година съм с намерението да го преживея на едно съвсем различно духовно ниво, високо в планината, с нужната почит към появата на един нов ден. Затова и ще се придържам към вечната класика, която никога не би могла да бъде клише - един от химните, които повяха първите вълнения за свободата на духа малко преди и веднага след падането на режима.

Моят Джулай ще е на две гуми. Рано сутринта ще се кача на байка и ще посрещна изгрева някъде из софийското поле. Няма да имам море пред мен, но ще имам музика в главата си и днес тя звучи така… Pumarosa са голяма UK сила, а парчето им ми е в топ 10 на това лято. Има супер яка градация, така че не превключвай канала, преди да си го изслушал докрай. Ако случайно и ти пътуваш към Градина… хахаха… ами успех!