АЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ
Да те е страх да си стъпиш на краката, защото може да си уцелиш ахилесовата пета...
Стопли се и грейнаха отслабнали кореми, инстаграм илюстрации на безгрижни морски нощи и дни и заровени в пясъка бутилки бири (за момченцата) и сайдери (за момиченцата). Въобще календарната идилия не закъсня и всички летни снимки, които ти бодат очите, докато си в офиса, поне символизират, че всичко е нормално и светът няма намерение да свърши скоро.
А пък в София онзи ден се спука да вали и по пътя за работа се чудех дали безработицата рязко е намаляла и всички пътуват към новите си работни места по Цариградско, или, когато времето е хубаво, хората масово се движат с велосипеди, защото са загрижени за околната среда. Две иначе толкова симпатични за човечеството хипотетични събития, които обаче доведоха до попадането ми в безбожно задръстване, закъснение за работа и… време да си мисля глупости. Глупости от сорта на откъде да намеря пари за море, че да си разнообразя и аз ежедневието, конкуриращо се по забавност с рекламите на Ве Ес Телешоп. Глупости от поредицата „Тревата на съседа винаги е по-зелена…“. Да го питам откъде я взима е вариант, но тук символиката е друга. Става дума за постоянното изтъкване на щастие, успехи, красота, любов и всякакви други луксове, които всеки съхранява в петзвездния си профил.
И докато се усетиш, си се сдухал. Защото сравняването с другите винаги води до това. Да, така е, не винаги, ама кажи честно. Забелязал ли си тенденция средностатистическият българин да се сравнява със семейството, което живее в шахта например? По-кофти примери мога, но не искам да давам.
Всеки гледа недостатъците си с лупа, а щастието си – отдалече. Никога не си достатъчно успял, достатъчно щастлив във връзката си, достатъчно богат, достатъчно умен, достатъчно красив.
Оплакваш се, че България е на стероиди, на Пеевски, на циганите, на Цветан Василев, на Златките, на разпродажба. И се самобичуваш, защото си българин.
Не си достатъчно слаба или достатъчно нацепен и самочувствието ти е на диета. Пътуваш с градския. Ужас… Не знаеш какво да правиш с живота си, но пък винаги знаеш за какво да се депресираш.
Сега ще ти разкажа една история. На приятелите си дължа извинение, че за пореден път ще я чуят (прочетат), но ако те вдъхнови поне на половината на половината, колкото мен, то си е струвало досаждането.
Има едни пеперуди, наричат се монарх и са често срещани в Северна Америка и Канада. Нека започнем с факта, че се появяват като някакви невзрачни гъсеници, които нямат никаква представа, че не след дълго ще заживеят като какавиди и няма да мърдат със седмици от тази странна форма. Ако беше ти, щеше да се отчаяш от съдбата си, да се тюхкаш, че целият ти живот е в застой, и да псуваш нервно еднообразието. Какавидата едва ли подозира, че й предстои да се превърне в едно от най-красивите неща в природата. Просто има търпението да го дочака. И не, не с това искам да те впечатля. Тази крехка пеперуда всяка есен тръгва към Мексико и Калифорния, където виреят дърветата, върху които прекарва зимата. Това са около 2 месеца преминаване през 3 континента (без джипиес и гугъл мапс!), покрай склоновете на планините, в лошото време и вятъра, срещу който едно такова леко и деликатно същество е много уязвимо. Пеперудата монарх не знае къде отива и все пак стига там. И природата й съдейства, както съдейства на всеки с ясна цел и посока. Учени, удивени от великото пътешествие, пренасят известен брой пеперуди във Вашингтон, където ги изследват, слагат им специален стикер за проследяване, който не утежнява крилата им, и наблюдават още по-изумителната реакция на насекомите. Когато настъпва време миграцията да започне, те се отправят на юг, както го правят от родното си място, но после някак си се ориентират и намират посоката до малкото градче в Мексико, където дори има празник за тяхното пристигане.
Ти избираш как да живееш.
Можеш да пушиш и ще е окей. Можеш да не пушиш и ще е окей. Но да пушиш с постоянното терзание, че това те убива и че трябва да спреш, но така и да не намираш воля да го направиш… е, това със сигурност ще те убие много по-мъчително от цигарите.
Природата е създала различни видове живот с изумителни способности. Представи си на какво си способен ти, ако не се оставяше демоните ти да те отклоняват от правилната посока толкова често.
редакторите
