"Не познавам професия, която да изисква по-изискана форма и по-чист нрав, от театъра." - Дени Дидро

Обичаш ли да ходиш на театър? Случва ли ти се с тръпка да очакваш началото на представлението? Коридорите на сградата да ухаят на цигарен дим и изкуство и това да дразни сетивата ти и да събужда щастието? Изпитвал ли си страхопочитание, гордост, радост, мъка, гняв, когато си напускал сградата на някой театър?

В нашата красива столица ул. „Г. С. Раковски“ носи настроението на театралното изкуство. Приютява  сгради, които със сигурност са те правили щастлив, тъжен, замислен, развълнуван, разгневен, но никога празен. Защото това е великото на театъра. Духът полита някъде във висините и оставя онези човешки, но неприятни настроения долу – където е малкият човек, който е болен и все недоволен.

„Раковска“ е романтика и емблема. През деня минаваш през светлите и тихи театри, които се правят, че нищо не знаят.

А всички сме наясно как ще вълнуват вечерта, как някой ще плаче, друг ще се смее и как актьори и зрители ще си разменят погледи и сърдечности. Всички ще бъдат красиви, защото вълнението е онова озаряване, което прави лицата мирни, развълнувани и хубави.

Съответните специалисти (а и малко по-наблюдателните сред нас) често проявяват разбиране към различните поведения. Сигурно и на теб ти се е случвало да си свидетел на неприятни прояви, дошли от твой приятел, друг път си виждал как се правят опити за избиване на комплекси, но разбираш. Познаваш човека, познаваш историята, слушаш обвинения, преглъщаш гледни точки. Понякога ти идва в повече и правиш опит да говориш и съветваш. Стараеш се да светне лампата в главата на твоя объркан другар. Обаче в мъгливото пространство между ушите на този твой познат няма лошотия. Той не смущава никого. Не въвлича околните. Тихо мърмори. Това се преживява. Тази лампа има шансове.

Когато обаче всички кабели са изтръгнати и няма светлина в коридорите, ситуацията е неприятна. Тогава онзи човек, болен и недоволен, се опитва да влиза в пространството на хората, да прекъсва работата им, да посяга на въображението и отдадеността им.

Защото това са за нас актьорите – хора, носещи свят на въображение, носещи отдаденост. Вероятно и твоите душевни пътища са цветно обагрени, но актьорът е този, който понякога те спасява, който те разплаква и тупти едновременно с теб, вдишва специфичния театрален аромат, усеща топлината на залата, чува прокашлянията от публиката, гледа първите редове в очите и малко по малко, къс по къс раздава парченца от сърцето си.

Актьорът, писателят, художникът, фотографът, музикантът и всичките им музи и помощници са будителите, от които се нуждае всеки свят, и нито една лошотия не е в състояние да накара образите им да избледнеят.

Днес ще ни спасят хората на изкуството. Всеки от нас, успял да отгледа у себе си любов към киното, театъра, музиката, литературата, думите, обективите, платната и боите, е различен и специален, защото тунелите на душата ни са светли и умът ни не е болен. Днес напиши нещо, нарисувай, снимай, изиграй, изпей… защото и ти си будител.

Тази седмица задължително отиди на театър! И другата също…

А какво е за теб понятието "арт"?