Защо „не искам връзка” почти винаги значи „не искам връзка с теб”

Наскоро видях следния пост във Фейсбук – „Откакто всички се научиха направо секс да си искат, човек няма с кого един филм да изгледа”. Беше в някаква дебилна група, чиято идея далеч не беше да се търси загубената стойност на стойностните неща в живота, така да го кажем.

Обаче има неща вярно. В днешно време отношенията не са това, което бяха или което би трябвало да бъдат. Хората и срещите понякога също. Не обичам общите знаменатели, защото те обикновено изключват адекватна оценка на хората и ситуациите, още повече, що се отнася за толкова деликатни неща като човешките отношения. И без да обобщавам, визирайки само определен тип хора, отказвам да повярвам, че така се прави. Че както въпросният пост описваше, хората нямат нужда от нищо повече от секс. Нуждата от него е ясна, прекрасна, непреходна и естествена и никой не би тръгнал да я оспорва, обаче всичко друго някъде остава на заден план.

Виж повече: Май не остана много от нас, защото…

А за добро или лошо това с „приятелчетата с изгода“ на практика не се получава точно като в романтичните комедийки.  

Вероятно на всеки в даден етап му се е случвало да търси само секс. Не е толкова лошо, има много плюсове. Без обвързване, драми, без въпроси къде си, с кого си и докога, без скандали за това, че не обръщаш на някого достатъчно внимание, а го пренебрегваш за сметка на приятелите си, че пак се прибираш в два, без подаръци за Свети Валентин и без пречки да излизаш с когото си пожелаеш. Обаче най-важното, като изпаднеш в подобна ситуация, без значение дали въпросната „връзка” се развива така по твое желание или не, е да си зададеш въпроса защо. Отговорът обикновено не е много приятен.

Малкото пъти, в които ми се е случвало да искам гореописаните отношения с някого, винаги е било заради убеждението, че няма какво друго да ми даде. Че просто не е това, което търся. Не ми е достатъчно интересен, няма тръпката, която е задължително да има, нямаме общи интереси и това не ни допълва, а ни поставя в две различни вселени, не го харесвам достатъчно като човек или нямам усещането, че за него си заслужава да се потрудя. Не искам да го запозная с приятелите си, да сме заедно на рождения ми ден, нито ще мисля седмици какво да купя за неговия. Усещането е комплексно, но просто знам, че това не е моят човек и няма и опция да стане, а и не искам.

 „Просто секс” са подходящи взаимоотношения само с някого, за когото не ти пука много и от когото не искаш много. Който те привлича физически и компанията му ти е приятна. Когато знаеш, че няма да ти е гадно, ако той прави същото с още някого или дори няколко човека. Когато няма да ти липсва, да искаш да се събуждаш с него и да му правиш палачинки, когато не ти пука чак толкова, когато е тъжен, и не ти минава през ума да си представиш перфектния уикенд именно с него. Когато не допускаш този човек толкова навътре в теб, че да може да те нарани.

Всичко е голям купон. Два реда във Вайбър и без дори да си губиш времето с вечеря или кино, защото си уморен, а и утре трябва да ставаш рано, вечерта ти се подрежда. Прекарвате си хубаво, с формалните 4 – 5 изречения как е минал денят ти, сякаш сте празноглави идиоти с по десет думи в речника, а може и без тях. После се разбирате да се чуете и всеки си тръгва по пътя, до следващия път. Всички са доволни.

Виж повече: Креватни другарчета: етапите и как да (не) прецакаш всичко

Заедно ви е приятно, сексът е супер и не се налага да си разказвате за мечтите и страховете си, защото вашето все повече би заприличало на връзка, а не такава е уговорката. Не знам как е от мъжка гледна точка, но за мен изречението

„не искам връзка” означава „не искам връзка с ТЕБ.”

Тоест никой не бяга от хубавото. Без значение дали искаш да си свободен, за да обикаляш баровете и чуждите легла с приятелите, току-що си приключил кофти връзка или си нещастно влюбен в някого, който не ти отвръща със същото. Ако срещнеш човек, който накара стомаха ти да се обърне по онзи, готиния начин, който не може да се сравни с нищо друго, няма да го подминеш, понеже не му е сега моментът. Ще го гониш, ще се бориш за него и ще те ужасява мисълта, че можеш да го оставиш да си отиде и да бъде с някой друг, докато ти се наживееш или докато излекуваш разбитото си сърце.

Възможности под път и над път

За другото лесно се намират желаещи, особено когато си млад и свободен. Наистина живеем във времето на неограничените възможности. Напълно съм сигурна, че всяко що-годе добре изглеждащо момиче има в телефона си поне три телефонни номера, които са вариант. Дори повече. Не знам, при мъжете сигурно е подобно. Само че вариант за какво? Никога не се намирала по-лесно неангажираща връзка и никога по-трудно смислена. Понякога това ми изглежда дори като подценяване на собствената стойност. Сякаш нямаш какво друго да дадеш на някого, че трябва да се ограничиш до 2 часа в петък вечер. Сякаш не заслужаваш да получиш нещо повече, та трябва да се примиряваш с нечии огризки и график за свободно време. Разбира се, обратното не значи, че си ще си залепен за някого като гербова марка, защото времето винаги показва, че щастието в една връзка намалява пропорционално на свободата и доверието, което си имат двамата. Иначе съществува рискът да се превърнеш в един от онези кофти хора, които проверяват чужди телефони и не знам как уважават себе си после.

Виж повече: Празната половина на леглото избра ли с кого да я запълниш? 

Както казах, всеки има периоди, в които си търси само приятелче с изгода. Но е добре да се остане период. Защо да си хабиш времето, емоциите и чувствата за някого, който не събужда нищо у теб. Който не те кара да надскачаш себе си заради него и да правиш или чувстваш нещо изключително, когато винаги има други, които ти предлагат повече?

Когато прекараното с него време не е инвестиция, а разхищение.

Когато ти е все едно дали утре или изобщо някога ще му се обадиш пак или не. На него също.

Виж още: "Френд зона" не означава "Хейт зона"

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч