Анцуг с К

От Бекенбауер до Бургас – виж как три ленти стигнаха от футболния терен до графата „официално облекло“

Анцугът е облекло за тренировки, но изписването му си е цяла тренировка за ума и съзнанието.

Толкова години сме живели в заблуда. Шокиращо звучи, но анцуг не се пише, нито с „к“, нито с „н“. Това е потвърдено от езиковата справка на Института за български език при БАН. Пише се само с „г“ накрая и има немски произход – Anzug. Множественото число е анцузи, а бройната форма е „два анцуга“. Българската дума е свързана и с немското название Trainingsanzug („тренировъчен костюм“). Бургазлии сигурно много добре знаят, но анцугът има история, която обхваща почти цял век. Първоначално е предназначен за спортисти, за да им помага да поддържат телесната си топлина преди и след тренировка. По-късно се превръща в ежедневно облекло и важна част от уличната мода. Началото е поставено през 20-те и 30-те години на XX век. Френската компания Le Coq Sportif е сред марките, свързани с ранното развитие на анцуга.

През 20-те години се развиват удобни спортни дрехи, позволяващи на спортистите да се движат свободно. Компанията посочва, че създава модерния цялостен тренировъчен костюм през 30-те години.

Във френския език този тип облекло се нарича survêtement, което звучи много секси и по френски мръснишко,

но на мен си ми харесва грубото и немско анцуг. 1939 г. често се посочва като година на появата на първия модерен анцуг, произвеждан от Le Coq Sportif. През 40-те и 60-те години спортното облекло постепенно се развива с нуждите на състезателите и тренировките. Анцузите са предназначени главно за загряване, поддържане на топлината и носене между спортните занимания. Важна промяна е развитието на синтетичните материи. Те дават възможност да се произвеждат по-леки дрехи в сравнение с някои традиционни тежки вълнени и памучни облекла. Разпространението му е постепенен процес.

В началото на 60-те години Adidas е известна предимно като производител на спортни обувки. В средата на десетилетието основателят Ади Даслер вижда потенциал в производството на техническо спортно облекло, предназначено за загряване и тренировки.

За целта Adidas си сътрудничи с германския производител на текстилни изделия Georg Schwahn.

Идеята е да се създаде лек тренировъчен костюм, който да замени по-тежките вълнени и памучни дрехи, използвани от спортистите. Новият модел е изработен от смесена материя от найлон и вълна и се отличава с горнище с централен цип, практични детайли по долнището и трите характерни ивици на Adidas по ръкавите и крачолите. През 1966 г. започва производството на анцузите във фабриката на Georg Schwahn, а през 1967 г. първите модели излизат на пазара. Сред тях са модели с наименования Inform, Super и Nylstretch-Baumwolle.

През 1967 г. Adidas представя и анцуга Franz Beckenbauer, наречен на известния германски футболист. Сътрудничеството с Бекенбауер помага на марката да популяризира новото си спортно облекло сред спортисти и потребители. До 1969 г. и западногерманският национален футболен отбор вече използва съгласувани анцузи за загряване и тренировки. Така в края на 60-те години Adidas прави важна крачка от производството на спортни обувки към спортното облекло. Трите ивици постепенно превръщат анцуга в разпознаваем продукт на марката – първо на спортния терен, а впоследствие и извън него.

Сигурно тук някъде и първият бургазлия обува долнище с 3 ленти

и останалите му съграждани така са му завидели, че целият град е решил да му подражава. True story! През 70-те години анцугът все повече се възприема не само като екип за спортисти, но и като удобно облекло за свободното време. Няколко фактора допринасят за тази промяна: все по-широката популярност на джогинга като любителски спорт, рекламните кампании със спортисти и по-широко предлагане на спортни дрехи от много големи марки.

Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. е важен момент за „Адидас“. Компанията произвежда екипи за западногерманския отбор, през същата година е представено и логото Trefoil. Посланието е ясно, анцуг се носи дори когато не се тренира. Точно по този път минава и хип-хоп културата, която прави анцуга тяхна запазената марка през 80-те. Важна роля има групата Run DMC, която популяризира спортното облекло и маратонките като част от сценичния и уличния образ на хип-хоп изпълнителите. Децата на 90-те добре помним как в годините на тяхното детство анцузите се носят не само от спортисти, ами и от техните родители например.

Особено по нашите родни ширини това е епохата, в която анцугът стана официално облекло.

Шушляковите бяха истински белег на социален статус и материални възможности. Аз лично обожавах да ходя с анцуг на училище от 1 до 4 клас. Много ми беше удобен. Толкова обичах да ходя с него на училище, че се наложи да има интервенция по този въпрос с родителите ми и сключихме споразумение да ходя с анцуг на училище в дните, в които имам физическо.

В днешно време разпознаваме няколко основни вида анцуг: спортен, ежедневен и моден. Съвременната мода много често се връща и към ретро модели от 70-те, 80-те и 90-те години с нови материи и кройки. Сега като се замисля, и костюм си ми звучи напълно в реда на нещата. Германците може и да са дали на света думата, но ние сме дали широката му употреба, включително и за официални поводи.

Не знам дали в друга страна има израз като официален анцуг.

Това ще рече, че в гардероба си притежаваш поне 4–5 такива, които са за фитнес, за до магазина, но само един е официалният. С него можеш да спокойно да ходиш по метрото и на кафе в центъра. Той не е просто анцуг, той е облекло за свободното време!

Кой е чернокожият прадядо на Пушкин

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.