Залата е тъмна, музиката е спряла, някой слиза по стълбите към мазето, а ти, който си си платил, за да се уплашиш, се навеждаш напред. Искаш да го видиш. Каквото и да е то – а то е винаги нещо, което не би трябвало да съществува: мъртвец, който се движи, човек в кожата на вълк, дете, което говори с чужд глас, – чакаш го с нетърпение, което подозрително прилича на желание. Това нетърпение е първият факт за чудовището и най-важният: страхуваш се от него, но и нямаш търпение да се покаже. Четиридесет хиляди години преди първата прожекция някой издялкал от мамутова кост човек с глава на лъв

и формулата оттогава не се е променила – две несъвместими категории, които разпознаваме, но не искаме да припознаем.

Чудовището никога не е само чуждо.

Вампирът носи страха от чумата, после от чужденеца, после от секса, после от вируса; зомбито е робът, после тълпата, после потребителят. Всяка епоха произвежда точно онова чудовище, което ѝ трябва, за да изрече какво я плаши – и ако сме честни, какво желае. Чудовището е огледало. Тъкмо затова най-добрите му истории не свършват с убийството му, а с момента, в който то проговори. Защото в тази история има едно движение, което не спира от пещерата до последния хорър в киносалона. Чудовището се приближава. Тръгва от ръба на картата, влиза в селото, качва се в замъка, слиза в мотела край магистралата, сяда на семейната маса и накрая се нанася под кожата ни. На 30 октомври от 18.30 в Nexus space ще си говорим за чудовищата на екрана и историята на страшното. Ще се видим в тъмното.

Най-горещите партита за Хелоуин в София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.