„Интимност“ – самостоятелна изложба на Джени Иванова
Проследи търсенията на художничката между стремежа към близост и инстинкта за самосъхранение
Странно е колко силно човек желае да бъде разбран
и колко старателно понякога крие точно онова, което би позволило това да се случи. Искаме близост, но се страхуваме от уязвимостта, която идва с нея. Искаме някой да ни познава истински, но предпочитаме сами да решаваме кои части от себе си да му покажем. В размишление по тези въпроси се ражда идеята за „Интимност“ – изложба на Джени Иванова – съвременен български художник, изследващ границите на портрета в XXI век.
Картините на Джени Иванова напомнят джаз,
наситени са с възхита по френската естетика и с ловки контрасти и образи, които само да облагородят вкуса ти към красивото. Предстоящата изложбата включва седем маслени платна и седем рисунки, създадени специално за нея. Чрез тях тя изследва близостта в различните ѝ проявления – физическата, която ни свързва с другия, и онази почти невидима интимност, която съществува между художника и самия акт на създаване в рисунката. Ярките ѝ, живи платна разглеждат въпроса за уязвимостта пред другия и събарят бариерите, които поставяме между себе си и света. Фигурите в картините са флуидни и разчупени, често вперили поглед сякаш право в душата на наблюдателя. Стилът ѝ принадлежи към фигуративната живопис с декоративна стилизация, повлияна от Ар деко и европейския модернизъм. Откриването на изложбана е на 4 ноември 2026 г., от 18:00 ч. във Velmar Jewelry House. Картините ще могат да бъдат видени до 3 декември.
За вдъхновението си Джени споделя: „През последните години прекарах немалко време в опити да разбера себе си. Срещнах се с някои мои страни, с които, ако имах избор, вероятно бих предпочела да не се запознавам. Открих противоречия, които дълго бях пренебрегвала, и страхове, които си мислех, че отдавна съм преодоляла. Постепенно започнах да забелязвам, че
колкото повече разбирах себе си, толкова по-ясно виждах как не позволявам на другите да разберат мен.
Имах своите добре усвоени начини да бъда близо до някого, без да се разкривам докрай. Да говоря откровено, но не за всичко. Да допускам другия, но само дотам, докъдето не ми се налага да се защитавам. И дълго време дори не си давах сметка, че го правя“.
Джени силно се вълнува от човешкото лице, в което е привлечена от онзи иконописен поглед, който сякаш те следва отвсякъде – поглед, който не принадлежи на очите, а на съзнанието. Може би защото лицето е първото място, където търсим другия.
А живописта все още има силата да забави погледа.
Да върне времето, необходимо не само за гледане, а за съзерцание. Тя вярва, че именно в това забавяне започваме да виждаме не само картината, а и себе си. Затова нейните „персони“ съществуват в пространство, където времето е спряло достатъчно дълго, за да може човек да чуе собственото си мълчание.
Изложбите, които посещаваме през октомври: Част 2
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
