Кога концертът и музиката станаха масова култура?

От истинските фенове до хората, които „няма как да изпуснат“

Тези дни си мислих особено много за музиката.

Не само защото международният ден на музиката се отбеляза съвсем скоро – на 1 октомври. Някак неизбежно вече изпълнителите, песните, концертите се свързват все повече и повече с т.нар. FOMO – Fear of Missing Out. Трябва да си там на всяка цена. Да не изпуснеш. Което пък неизменно води до нещо друго. Културата сега се консумира все повече през нейната социална видимост. Факт е, че хората се стремят към това, което наричам „социално доказателство“, и нещата се заплитат, а в заплитането си лека-полека губят чара на истинското фенство. Защо? Защото се превръщат просто в съдържание, което се заснема, публикува и гледа (но от другите!). И въпросът сега е превърна ли се музиката в mass culture или винаги е била така?

За мен концертът престана да бъде само концерт. Това мое усещане се заформи след последните фестивали и музикални събития, на които присъствах. Имаше един момент, в който за секунди и аз спрях да слушам и започнах да се оглеждам. Не към сцената, а към публиката около мен, която показа, че

музикалното консуматорство и консуматорските навици са се променили.

Имаше хора, които знаеха всяка дума от текста на песента. Имаше такива, които бяха дошли само заради най-популярното парче на групата и изпълнителя. Трети снимаха през цялото време и когато и да погледнех към тях, те бяха потънали в екрана. Други, както личеше, очевидно бяха разбрали за събитието предишната вечер и се бяха сдобили с билет заради „FOMO-то“. Тези хора фенове ли са?

Наречете ме старомодна, но „да си бил“ и „да преживяваш музиката“ са две различни неща. Тук може да има лека носталгия, защото се връщам няколко години назад, когато да присъствам на концерт беше многослойно изживяване. От това да убедя родителите ми да ме пуснат да пътувам до София, за да видя дадена група, до това всъщност да очаквам някога да дойде съответната група. Музиката не беше същата масовка. Като че ли беше малко по-трудна за достигане и преживяване, което от своя страна я правеше и по-специална. По един или друг начин тя беше идентичност, изисквайки да се бориш за нея. Тук е голямата разлика.

Музикална идентичност срещу музикална масовка.

Ако преди музиката е… сега влиза в икономиката на вниманието, и то краткотрайното, моментното. Хронологично погледнато, музиката няма как да не е част от индустрията на масовото забавление. Още през XIX век се създават нови пространства за по-голяма и разнообразна публика, която да види и чуе музиката. Преди индустриалната революция музиката е строго разделена. От една страна е елитарната, представяна в оперни зали, театри и благороднически салони. От друга страна е стояла фолклорната музика в малките селски и местни общности. След това се случва градската експлозия, която събира милиони хора на едно място. Появяват се големите музикални зали и кабаретата, които

за първи път превръщат музиката в платен продукт,

насочен към по-голямата, смесена и масова аудитория. После идва радиото, киното, телевизията и плочите. Заформят се рокендролът и стадионният рок. Ражда се и „тийнейджърът“ като икономическа категория, която намира средствата да си купува музика, захранвайки световни феномени като Елвис или The Beatles.

Връзката музика-фен-публика е все още силна въпреки разпространението на песни, албуми и изпълнители. В този период нещата се измерват в идентичност и принадлежност. Да си фен на The Beatles, Queen, Bowie, Pink Floyd не е само „харесвам няколко песни“. Това е общност, вкус и начин да се самоопределиш и принадлежиш. Хората са имали отношение към целия свят на артиста. По-късно през 80-те и 90-те MTV успява да превърне музиката в още по-глобална тежест и масовото присъствие започва да се усеща. Въпреки това продължава да съществува фенството. Колекционират се албуми, списания. Преломният момент е 2000 година, когато всъщност започва раздробяването.

Интернет прави музиката безкрайно достъпна.

Вече от 2010-а и 2020-а нататък всичко се променя до крайност. TikTok, Facebook, Instagram, Spotify, YouTube – достъпността достига отвъд безкрая. Групите и изпълнителите не просто правят музика. Те трябва да бъдат видими и тагнати, а пък човекът отсреща не трябва да е този, който не е бил на концерта.

Старата фенска логика от „обичам тази група/певец и затова трябва да отида на концерт“ претърпява метаморфозата от „всички ще го видят, затова и аз трябва“. Ако трябва да парафразирам „В началото беше светлината“ ще кажа:

„В началото на музиката беше принадлежността“.

Преди трябваше да познаваш музиката по един искрен и интимен начин, за да сформираш и принадлежиш към фенската общност. Днес понякога е достатъчно да си купиш билет и да присъстваш на събитието, за да изглежда, че принадлежиш.
От тук идва цялата драма.

Събития за седмицата: 5–11 октомври

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.