Загубихме ли човешкото в човека?

Или част от въпросите, които си задаваме, когато се изправим в лицето на злото

Помниш ли Adolescence? Побиват ме тръпки само от двуминутния трейлър.

Когато излезе, сериалът предизвика фурор. Всички говореха за него – не просто за това, че епизодите са one-shot или за това колко добър актьор е Оуен Купър. Тежкият потресаващ сюжет беше това, което трудно преглътнахме. Искаше ни се това да не е отражение на действителността, в която живеем. Може би ни жегна толкова именно защото е… Понякога изкуството има странната и страшна способност да предвижда бъдещето. Сега обществото ни е възпалено отново. Дете и убийство са две думи, които никога не трябва да се намират една до друга, не трябва да се припокриват.

И все пак понякога това се случва.

Минаха няколко дни от новината за жестокия смъртоносен побой в Пловдив, какво ли не се изписа в социалните мрежи, какви ли не емоции не изпитахме – индивидуално, но и колективно като общество. „Това не са деца, а изверги! Що за жестокост?“, попадам на поредния Фейсбук пост. Шокът се примеси със страх, ужас, недоверие и възмущение. Стреснахме се, че това може да са нашите деца. Стреснахме, че те, както и момченцето от Adolescence изглеждат съвсем нормално… Как е възможно да са способни на подобно нещо? След този въпрос си задаваш хиляди други…

Кой е виновен? TikTok, социалните мрежи, родителите? Виновни ли сме като общество? Тези деца наш провал ли са? Да вменяваме вина на всички може би е нереалистично, а може би вината е световна. Всъщност това не е колективен провал, провалът е само един – беше в Едемската градина. Това, което се случва днес и излиза наяве, е лицето на чистото зло.

Зло, което съществува, откакто съществува и светът.

Човешката злоба и жестокост нямат край – римските колизеуми и мъчения, Инквизицията, Холокоста… Понякога сякаш забравяме на какви нечовешки зверства е ставал свидетел светът. А може би така е по-добре, иначе не бихме могли да живеем с тази тежест. Както е казал мъдрецът – знанието носи печал. Истината е, че ми е трудно да говоря на тази тема, без да се замисля за доброто и злото, без да се запитам какво е лекарството, каква е противоотровата на злото? Когато обществото ни се изправи пред такива крайности, става ясно, че всъщност обективно добро и зло съществуват. Следователно трябва да има по-висша сила, която да ги определя. Достоевски казва: „Ако няма Бог, всичко е позволено“. Явно някои са повярвали, че наистина всичко е позволено, че „тук е така“…

Грозно е. Отвратително грозно и непоносимо за гледане.

Единствената искра надежда е именно колко се възмущава обществото от случилото се. Това означава, че поне в част от хората все още тлее човещина, че милостта и състраданието не са изчезнали напълно. Не можем да се преборим със злото сами, можем единствено да разпалваме тази искра на надеждата, за да става огънят на човешкото в човека все по-голям. Обратното е пагубно.

Нямаме нужда от още една война

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.