Христо Ботев като гузната ни съвест

На 2 юни те връщаме във времето с „Духът на поета“ и слуховете за гибелта му

Минали са 16 години от въстанието.

На вратата на Стамболов – някогашен боец за свобода, а сега министър-председател – се появява човек, който твърди, че е „поетът от корицата на Читанката“. Но как е възможно? Той загива още в сраженията, „там нейде навръх планината“… За да разгадаят мистерията, пристига и човекът, увековечил Христо Ботев в своите „Записки“ – Захари Стоянов. Някой видял ли е Ботев мъртъв? Да, има очевидци. Но разказите се разминават. Захари си спомня, че четниците, чиито свидетелства той е записвал, са си противоречали.

Единият казва, че Ботев е прострелян в челото, а другият, че раната е била в гърдите.

Още тогава той се усъмнил. Било е тъмно, сражението е било затихнало, а може ли някой да е толкова точен отдалеч? И къде е гробът? Хвърлили са две пръчки и не са го погребали. Възможно ли е да е жив? В едно кафене в София някой си човек разказвал, че срещнал в чужбина друг, който много приличал на образа от Читанката и той се разпознал, но не искал да се върне в родината си. И все пак – сега е тук, на врата на своя стар приятел.

Това, разбира се, е художествена измислица, макар да си служи с исторически факти и личности. Тази история оживява в постановката „Духът на поета“ от гениалния Стефан Цанев, която се играе на сцената на Народния театър вече над 13 години. Режисьор е Маргарита Младенова, а в ролите са талантливите Христо Мутафчиев, Валентин Танев и Павлин Петрунов. Любопитното е, че сюжетът не е пълна измислица.

По времето на управлението на Стефан Стамболов се появява слух, че Ботев е жив

и ще се върне, за да поиска сметка на всички бивши революционери, които сега заемат държавни постове и се облагодетелстват от властта. Ботев е гузната им съвест. Слухове и легенди около неясната смърт на поета се носят и до днес. В първите години след гибелта му се говорело, че Ботев всъщност е заловен жив от турците и е на заточение в Диарбекир, а дълго време в някои печатни издания за него продължава да се пише като че е жив.

Трудно приемаме гибелта на героите си. А дали точно смъртта не ги прави такива? Това е и тезата на Стамболов – че именно всичко, което Захари Стоянов пише за Ботев, го прави безсмъртна легенда, че ако беше останал жив – образът му в народната памет нямаше да е същият. Няма как да знаем, защото революцията изяжда децата си – всеки по различен начин.

Още Гео Милев нарича България „земята на убитите поети“,

но това ли е съдбата ни? Възможно ли е наистина Ботев да е убит от собствените си хора? Не, не трябва да се допуска такова твърдение, смятат героите в пиесата – смъртта от вражески куршум го прави герой, а предателството хвърля петно върху целия ни народ – малодушен, безславен, страхлив. В края Стефан Стамболов и Захари Стоянов са изправени пред дилема – за да възкръсне като човек, Ботев трябва да умре като поет – или обратното. По-важно е (и по-безопасно за тях), вечно да живее поетът обаче…

Времето, в което се развива пиесата, не се различава много от днешното.

Герои като Ботев вече няма, но ние продължаваме да имаме нужда от личности, към които да поглеждаме, които да носят идеалите ни. И държавата ни не е особено различна – героят на Христо Мутафчиев казва: „Минаха ония години, в които народите излизаха по площадите и крещяха „Да живей!“ и „Долу!“. Народът сега спи, Захари, спи! То, разбира се, за правителствата е добре, когато народите спят, ама понякога ме хваща яд за тоя наш заспал народ…“

В дни като днешния си спомняме за хора като Христо Ботев, които са подпечатали думите си със собствената си кръв, чийто завет живее в стиховете им и ми се иска да сме все по-малко спящи.

Дали днес Ботев се присънва и на нас,

както се случва със Стамболов в пиесата, и дали духът на поета все още живее – някъде, в някого?

От уличен музикант до ролята на Лили Иванова – коя е Виолина Доцева

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.